Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 111

Тръсна глава и се отърси, насили се да върне вниманието си към дамската й чанта. Беше уверен, че съдържанието й, което я издуваше, съдържаше доказателства за стария начин на изневяра.

Моник не се нуждаеше от успокояване, а от зорко наблюдение.

Но кой щеше да я пази? Дру трябваше да посети Старгел, а след това да намери посредник, за да му продаде бъдещата реколта от захарна тръстика. Сара Джейн и Аби не можеха, а и не искаха да бъдат с нея, така че оставаше Дарси.

Да, идеята беше добра, представляваше най-доброто решение. Но като си помисли, че приятелят му ще се мотае цял ден с жена му, усети неопределено чувство на невъзвратима загуба.

Моника хвърли косо поглед през улицата и провери адреса. Убеди се, че това е мястото, което бе споменала Сара Джейн.

Огледа се, но не видя познати. Моника се зарадва, че е останала най-сетне сама, въпреки че се почувства обидена, когато Сара Джейн помъкна Аби настрана, а Дарси и Дру запрашиха в противоположната посока. Задачата, която си бе поставила, изискваше пълна дискретност.

Пресече улицата. Разпозна продълговатите прозорци с капаци и балконите с пищна метална решетка над тях — в другия си живот често бе минавала оттук. Тогава й се струваше, че къщата е стара, износена и празна, но днес заложната къща гъмжеше от купувачи и стока.

Сара Джейн вероятно беше права. Може би „приятният“ креол, собственик на оказионния магазин, който говореше разпалено и непрекъснато, действително обслужваше посетителите си добре.

Тя се приближи, вратата се отвори с весело дрънване на звънче и отвътре изскочи джентълмен, очевидно развълнуван, тъй като забърза надолу по улицата. Същото звънче извести и нейното влизане, но никой в претъпкания магазин не я посрещна с усмивка, всеки изглеждаше зает изключително само със собствения си бизнес.

Моника се нареди на опашката пред гишето и беше почти изблъскана от една застаряла дама, която изтича навън. В очите й имаше сълзи, носната й кърпичка беше притисната до устата, жената изглеждаше толкова разстроена, че дори не се извини; когато се промуши покрай хората. Звънчето звънна пак, този път — печално, когато жената напусна магазина.

Моника се поколеба, защото осъзна, че в магазина се предлагаха прекалена много бижута, часовници и бойни мечове.

Но точно тогава собственикът на магазина се усмихна с онзи чар, който бе прехвалила Сара Джейн, и Моника се върна на реда си да почака. Реши все пак да види каква цена ще й предложи, скъпоценностите не бяха от полза никому, ако продължаваха да стоят в гардероба.

Когато дойде редът й, собственикът се представи като Жак Рейнард и тя съобщи своето име. Извади кутията с бижута и я сложи на гишето.

Мъжът беше красив, не можеше да се отрече, но начинът, по който разглеждаше скъпоценностите, я предупреди, че изгодата за него е на първо място. С „Извинете ме, мадам!“ и изразен френски акцент той направи предложение за толкова ниска цена, че Моника се почувства унижена заради Моник. Никой не заслужаваше спестяванията му за цял живот да бъдат оценени на такава мизерна сума. Чак сега разбра защо старата жена преди нея си бе отишла плачейки.