Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 110

Зърна ръчната й чанта, която притискаше до себе си, беше толкова издута и тежка, че той се запита какво ли носеше тя. Дали не беше опаковала багаж за двудневен престой? Последното нещо, което можеше да си позволи сега, бе скандал с нея, след който да стане обект на градските клюки.

Хвърли поглед към простиращия се в далечината любим Ню Орлийнз и разбра, че този ден ще бъде много тежък. Външно градът не се бе променил толкова много от времето на войната, но в съзнанието на хората Кресънт сити още се съпротивляваше на потисничеството на янките. Окупацията беше сравнително безкръвна, но липсата на разбиране между победител и победени беше причина за военни стълкновения, които дълго вълнуваха хората.

Дру разбираше и двете страни, принадлежеше на единия лагер, но служеше на другия, като никой не го приемаше напълно за свой. В очите на янките представляваше плантатор от Юга, чиято лоялност винаги щеше да бъде обект на съмнение. Старите му познати виждаха, само синята му униформа на войник от американската армия.

Съжали, че е послушал Дарси. Беше унизително и без съмнение — безполезно да проси услуга от Бък Старгел, но много се нуждаеше от лопати и торби с пясък. Ако завалеше проливен дъжд, брегът на реката щеше да се подрони и нивите му да се наводнят, след което трябваше да се прости с реколтата си от захарна тръстика.

— Сигурна ли си, че децата ще бъдат гледани добре? — чу Моник да задава въпрос зад него.

Стресна се и се обърна към нея, там бяха още Аби и Сара Джейн.

— Бърта е служила на моето семейство през целия си живот — намуси се Сара Джейн. — В сигурни ръце са, все едно че аз ги наглеждам.

— Убедена съм, че си права. — Моник се усмихна насила. — Просто ми е трудно да бъде далеч от тях. Не мога да не се тревожа. — По-добре щеше да бъде, ако си беше замълчала — не можеше да трогне с приказки Сара Джейн. Мис Хокинз беше истинска южнячка — състрадателна и всеотдайна, — докато не извършиш предателство спрямо нея.

— Ако беше дори съвсем малко искрена в загрижеността си — каза Сара Джейн, като се отдалечаваше под ръка с Аби, — щеше да си останеш вкъщи.

Моник прехапа устни обидена, Дру неволно направи стъпка напред. Спомни си как тя успокояваше Андрю след кошмарите му, след което беше легнала на пода до Елизабет, и накрая — без да иска — лицето й, когато я целуна в хола.

Целувката беше оставила у него чувство на приятна възбуда, което го преследваше по начин, непознат за него досега, особено в моментите, когато не бяха в леглото. Желанието му да целува жена бе станало за него повече от биологическа потребност, той искаше да се разтопи, да се слее с нея, докато станат едно цяло.

Спря се на минутата. По дяволите, тя го оплиташе в някоя от своите магии, но толкова незабележимо и умело, че той почти бе повярвал, че е друга личност.

Моник винаги го бе предизвиквала физически, сексът никога не беше проблем между тях. Към нея го влечеше страст, а не симпатия, не можа ли да прозре това досега?