Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 109

За да ги съхраня, си направих скривалище в гардероба. Никой не знае къде са, дори и Рейчъл, тъй като не бих желала клюките да разкрият местонахождението му. Тези скъпоценни камъни са моята сигурност и застраховка за това, че каквото и да се случи, ще мога да продължа да живея както намеря за добре.

За по-сигурно ще сложа на същото скришно място и моя дневник. Не мога да обясня защо, но имам чувството, че не трябва да допускам някой да узнава най-съкровените ми мисли.

Аби пристъпваше от крак на крак, вперила очи в горната площадка на стълбището в очакване на някакво раздвижване. „Побързай, Ники! — казваше си мислено. — Изчерпа търпението на всички.“

— Не зная защо трябва да я чакаме — оплака се Сара Джейн до нея. — Моник ни задържа вече десет минути.

— Сбогува се с децата. Мъничето не желае да я пусне да върви.

— Нито пък аз. Това трябваше да бъде нашата екскурзия, Аби. Защо ли й трябва да се влачи подир нас.

Но Аби знаеше — Дарси я бе помолил.

Стана й приятно и рискува да хвърли бегъл поглед към него. Той стоеше пред вратата, униформата го правеше висок и красив, и сърцето на Аби се сви, като видя, че гледа със същото нетърпение нагоре.

— Ще изпуснем парахода — не спираше Сара Джейн.

— Слушай, не идва ли вече? Аби, по-добре е да я извикаш.

Дарси хвърли поглед към тях. Аби се смути, че я хвана да го гледа, и отмести поглед точно в момента, когато Ники се появи. Може би и тя беше чула монотонния грохот на приближаващата се машина.

— Трябва да оправиш полата си — каза Сара Джейн на Ники, щом се присъедини към тях. — Въпреки че на твое място може би щях да предпочитам мъжете да се зазяпват във фустаните ми.

Ники сведе глава към края на роклята си.

— Връзките са се развързали. О, ако имах велкроу.

— Какво? — Сара Джейн я погледна с изненада. Ники се смути и Аби я заведе до приемния салон.

— Ето тук можеш да оправиш фустана си, като ползваш малкото огледало.

Ники се засмя.

— Значи такова било предназначението на тези огледала. Винаги досега считах за странно, че са закачени най-отдолу. Иначе човек трябва да се реши или да си мие зъбите в легнало положение.

Ники отхлаби колана на полата си, за да завърже фустанелата си, и Аби не можа да сдържи усмивката си. Защо винаги, когато се случеше наблизо, се поддаваше на чара на тази жена? Познатото изражение на лицето и лекото учудване по повод на неща, които Аби беше приела за даденост, я караха да повярва, че Ники наистина е друг човек — чужденка, дошла, за да ги обсипе с обич.

В този момент Дарси им извика от хола да побързат и тя се сети защо не се доверяваше на Ники — заради начина, по който Дарси се отнасяше към нея.

Ники се присъедини към останалите, а Аби се забави, за да се съвземе. Завистта беше грозно чувство и тя се мразеше за това, но откровено казано, предпочиташе Ники да беше избрала да си остане в къщи.

Малко по-късно Дру си помисли същото, малко преди параходът да хвърли котва в градския пристанищен док. Остана изненадан, че и тя се бе включила в излета, но Господ му беше свидетел, че нямаше причини за чудене. Независимо дали имаше амнезия, или не, не беше в стила на Моник да пропусне пътуване до града.