Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 102

Той протегна ръце и тя, без да се замисли, му връчи детето. Дру го плесна леко по дупето, което се оказа достатъчно бебето да се разциври с пълна сила, с което пое въздух с дробовете си. След това я помоли да донесе нож и я отпрати към аптечката.

— Трябва да прережем пъпната връв — отговори той на немия й въпрос.

Тя побърза и намери нож, който изми по възможно най-добрия начин, след което донесе и памучни кърпи за пелени. Вън беше горещо, но не можеха да рискуват бедното малко създание да хване настинка.

Дру си послужи сръчно с ножа, за да пререже пъпната връв и да я превърже.

— Откъде знаеш какво трябва да се направи? — попита тя впечатлена.

— Веднъж Дру трябваше да изроди бебе в едно стопанство, където бяхме дислоцирани — намеси се внезапно Дарси от прага. — Както казват, войната учи на всичко.

Дру пови бебето в кърпите, които тя му подаде, после го залюля на ръце. Уважението й нарасна още повече, когато той успя да усмири детето и то престана да плаче. Миналата нощ, когато я беше завил, изпита такава нежност към него, но сега още веднъж пожела той да й се усмихне така, както и на бебето.

— По-добре е да се погрижиш за пациентката — продължи Дарси, без да влиза. — Мисля, че се нуждае още от твоите грижи.

Дру изруга под нос и тикна бебето в ръцете му.

— Ето, Дарс, изчисти го.

— Аз ли? Че какво разбирам от бебета?

— Съжалявам, но другото вече е тръгнало.

— Още едно ли има? — попита Моника и проследи погледа му.

Чернокожата наистина се нуждаеше от още внимание. Контракциите продължаваха, а коремът й беше все още издут, и по всичко личеше, че ще роди близнаци.

— Но тя е толкова дребна — изпротестира Моника, като се чудеше откъде бедната жена ще намери сили. Изражението на Дру беше мрачно.

— Дръж се — каза той на жената. — Джаспър отиде да потърси акушерка.

— Няма да е Рейчъл, нали? — Очите й се разшириха от страх.

— Надявам се, че не. Поне той нищо не ми каза. Само ме помоли да намина в случай, че съм акуширал и преди.

— Ще се справим и сами. Без Рейчъл. С нея — посочи жената към Моника.

— Казвам се Седи.

Трогната, Моника й се усмихна. Според обичая, щом си кажеше името, предлагаше и доверието си.

— Стисни ръката ми, Седи. Веднъж го направихме, ще успеем пак.

Дру беше наблизо и това й вдъхна увереност. Стори й се, че ще се справят с всяко усложнение, но за щастие не се наложи. Второто момче излезе по-бързо от първото и веднага заплака.

— Предполагам, че предусети пляскането — каза Дру облекчено през смях.

— Не очаквай от мен да го изчистя — каза Дарси упорито. — И без това се справям трудно и с това.

Движенията му бяха толкова непохватни, че Моника го съжали и забърза да вземе бебето от лапите му.

— По-добре е да излезеш навън — отвърна му тя със смях. — Оттук нататък мога и сама.

Дарси с благодарност се оттегли към вратата. Дру застана до Моника, която почисти с гъба второто дете. Когато и то беше чисто и повито в нови пелени, си размениха бебетата. В този момент Дру я погледна с опасение, но тя си помисли, че той споделяше мислите й. Искаше да каже: „Виж колко много можем да постигнем заедно“, но гърлото й остана сухо, също както и емоциите й.