Читать «Воинът на светлината — наръчник» онлайн - страница 23

В такива моменти той се усмихва и показва любовта си, но не приема предизвикателството. Истинският воин на светлината винаги избира бойното си поле.

Воинът на светлината умее да губи. Той не се преструва, че поражението му е безразлично, използвайки фрази като „Е добре, това не е чак толкова важно.“ Или: „Всъщност аз изобщо не съм искал това.“ Той приема поражението като поражение и не се опитва да го превърне в победа.

Горчива е болката от раните, безразличието на приятелите, самотата на загубата. В подобни моменти той си казва: „Борих се за нещо и претърпях неуспех. Загубих първата битка.“

Тези думи му дават нови сили. Той знае, че няма човек, който винаги да печели, и умее да различава успехите от грешките си.

Когато силно желаеш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да го постигнеш. Воинът на светлината знае това.

Ето защо той много внимава за своите мисли. Зад добрите намерения се крият чувства, които никой не иска да признае дори и пред себе си: отмъстителност, самоунищожение, вина, страх от победата, злорадстване над чуждото нещастие.

Вселената не ни съди: тя само ни съдейства да постигнем онова, което желаем. Ето защо воинът има смелостта да погледне в сенчестите кътчета на душата си, за да разбере дали не иска за себе си нещо, което е грешно.

Той винаги обръща внимание на мислите си.

Исус е казал: „Думата ви да бъде: да, да; не, не.“ Когато воинът поеме някаква отговорност, той държи на думата си.

Онези, които дават обещания, а не ги изпълняват, изгубват самоуважение, срамуват се от постъпките си. Животът на тези хора представлява бягство; те изразходват много повече енергия да намерят редица извинения за това, че не са удържали на думата си, отколкото би била необходима на воинът на светлината, за да изпълни ангажиментите си.

Понякога той също поема необмислени отговорности, които са в негов ущърб. И въпреки, че не повтаря повече тази грешка, спазва обещанието си и плаща цената на своята импулсивност.

Когато победи в някоя битка, воинът празнува. Тази победа му е коствала много трудни моменти, нощи на съмнения, безкрайни дни на очакване. Още в древността да отпразнуваш успеха си е било част от самия ритуал на прехода.

Другарите на воина съзират радостта му и си мислят: „Защо го прави? В следващата битка може да претърпи разочарование. Може да си навлече гнева на неприятеля.“

Воинът обаче знае каква е причината да постъпва така. Той се радва на най-хубавия подарък, който победата може да му донесе: увереността.

Воинът празнува днес вчерашната си победа, за да има повече сили за утрешната битка.

Идва ден, в който съвсем неочаквано воинът открива, че не се бори с предишния ентусиазъм.

Продължава да прави всичко онова, което е правил и преди, но му се струва, че всяко негово действие е лишено от смисъл. В подобен момент той няма друг избор, освен да продължи Справедливата битка. Изрича молитвите си, макар и по задължение, от страх или подтикван от нещо друго, но не се отказва от своя път.

Знае, че ангелът, изпратен от Този, който го вдъхновява, е решил да се поразходи. Воинът задържа вниманието си върху своята битка и упорства, дори когато всичко изглежда безполезно. Скоро ангелът пак ще дойде и шумът от крилете му ще е достатъчен, за да върне радостта на воина.