Читать «Воинът на светлината — наръчник» онлайн - страница 22

Воинът поглежда колоната на Желанието, на която пише: „Ще изоставиш един познат свят, приютил нещата, които винаги си искал и за които толкова много си се борил.“

Воинът се усмихва, защото не съществува нещо, което да го плаши, нито пък има нещо, което да го задържа. С увереност на човек, който знае какво иска, той отваря вратата.

Воинът на светлината прави едно много ефикасно упражнение за духовно израстване: наблюдава с голямо внимание нещата, които върши автоматично — като например да диша, да премигва с очи, да забелязва предметите около себе си.

Прави го, когато се почувства объркан. По този начин се освобождава от напрежението и оставя интуицията да си работи на воля, без да позволява на своите страхове или желания да й влияят. И така, някои проблеми, които са му се стрували неразрешими, намират разрешение, някои болки, които е мислел за непреодолими, изчезват, без той да прави каквото и да било.

Когато той трябва да се справи в трудна ситуация, той си служи с тази техника.

Воинът на светлината чува забележки от рода на: „Не искам да говоря за някои неща, защото хората са завистливи.“

Подобни думи разсмиват воина. Завистта не може да причини зло, стига да не допуснем това да стане. Завистта е част от живота и всеки човек трябва да се научи да се справя с нея.

Впрочем воинът рядко говори за плановете си. Ето защо, хората понякога си мислят, че го е страх от завистта.

Той обаче знае, че всеки път, когато говори за някоя своя мечта, изразходва част от енергията на тази мечта, за да я изрази с думи. И ако говори твърде много, рискува да изразходи цялата енергия, която му е необходима, за да действа.

Воинът на светлината знае каква мощ притежават думите.

Воинът на светлината знае колко ценни са упоритостта и смелостта. Често се случва в схватка да му бъдат нанесени удари, които не е очаквал. И той разбира, че по време на войната врагът ще спечели някоя от битките. Когато това се случва, воинът страда заради раните си и си почива, за да възстанови поне малко енергията си. Веднага след това обаче той отново започва битката за своите мечти.

Защото колкото повече време остане извън нея, толкова по-голяма е вероятността да се почувства слаб, да се изплаши. Ако конникът падне от коня и не се качи на него още на следващата минута, никога повече няма да има смелостта да го направи.

Воинът на светлината знае кое си струва труда. Той решава кога да действа, използвайки вдъхновението и вярата си. Случва му се да среща хора, приканващи го да участва в битки, които не са негови или пък не го засягат, да се сражава на бойни полета, които са му непознати. Тези хора искат да въвлекат воинът на светлината в стълкновения, които са важни за тях, но не и за него.

Много често това са близки на воина хора, които го обичат, вярват в силата му и — тъй като са разтревожени — се стремят да получат помощта му на всяка цена.