Читать «Воинът на светлината — наръчник» онлайн - страница 25

Тогава той следва съвета на полския равин Нахман де Брацлов: „Когато не успяваш да медитираш, достатъчно е да повтаряш само една съвсем обикновена дума, защото това ще успокои душата ти. Не казвай нищо друго, а повтаряй тази дума непрекъснато, безброй пъти. Накрая тя ще изгуби своя собствен смисъл и ще придобие ново значение. Бог ще отвори вратите и ти, служейки си със тази съвсем обикновена дума, ще можеш да изкажеш всичко, което искаш.“

Когато е принуден да върши една и съща работа много пъти, воинът използва тази практика и превръща труда си в молитва.

Воинът на светлината никога не се стреми към увереност в правотата, той има път, който да следва и към който да се приспособи според времето.

Когато участва в битка през лятото, снаряжението и техниката му са различни от тези, които използва през зимата. Бидейки гъвкав, той не преценява света от позицията на „правилно“ и „погрешно“, а от позицията на „най-подходящото за дадения момент поведение.“

Знае, че другарите му също трябва да се приспособяват, и затова не се учудва, когато те често променят поведението си. Дава на всеки един времето, което му е необходимо, за да оправдае действията си.

Воинът е безпощаден към измяната.

Воинът сяда заедно с приятелите си около огъня. Понякога прекарват часове във взаимни обвинения около огъня, но накрая заспиват в една и съща палатка и забравят казаните обиди. От време на време към групата се присъединява по някой новодошъл. И тъй като до сега не е преживял нито едно събитие с останалите, той показва само положителните си страни и някои започват да го възприемат като учител.

Ала воинът на светлината никога не го сравнява със старите си бойни другари. Чужденецът е добре дошъл, но той ще му се довери едва когато разбере кои са недостатъците му.

Воинът на светлината не влиза в битка, без да познава границата на възможностите на своя съюзник.

Воинът помни една стара пословица: „Ако разкаянието убиваше…“ знае, че разкаянието наистина убива; то бавно разяжда душата на този, който е допуснал грешка, и го тласка към самоунищожение.

Воинът не иска да умре по този начин. Когато постъпва жестоко или подло — защото и той като всички хора има много недостатъци — не се срамува да помоли за прошка.

Ако все още е възможно, воинът полага усилия да поправи злото, което е причинил. Ако човекът, когото той е засегнал, вече е мъртъв, воинът прави добро на някой непознат и го посвещава на душата на човека, когото е наранил.

Воинът на светлината не се разкайва, защото разкаянието убива. Той навежда глава и поправя злото, което е причинил.

Всеки воин на светлината е чувал майка си да казва: „Синът ми го е направил, защото е бил ядосан, но по природа е много добър.“

Въпреки, че уважава майка си, той знае, че не е така. Не се самообвинява за необмислените си постъпки, но не си и прощава грешките, които е допуснал — иначе никога няма да намери отново верният път.

Воинът разумно преценява резултата от деянията си, а не намеренията, които е имал, постъпвайки по този начин. Поема отговорността за всичко, което прави, дори и да се наложи да плати висока цена за някоя от грешките си.