Читать «Воинът на светлината — наръчник» онлайн - страница 24

Воинът на светлината споделя с другите това, което знае за пътя. Който помага, и на него ще помогнат, затова трябва да предаде на другите онова, което е научил. Ето защо той сяда до огъня и разказва как е преминал денят му.

Някой от приятелите му пошепва: „Но защо говориш така открито за стратегията си? Не виждаш ли, че като постъпваш по този начин, може да се окажеш принуден да разделиш завоеванията си с останалите?“

Воинът само се усмихва и нищо не отвръща. Знае, че ако в края на пътуването си пристигне в един безлюден рай, то тогава битката не си е струвала труда.

Воинът на светлината е разбрал, че чрез самотата Бог ни учи на общуване. Чрез яростта ни показва колко ценно е спокойствието. Чрез скуката подчертава значимостта на приключението и на освобождаването от напрежението.

Бог използва мълчанието, за да ни научи да поемаме отговорност за думите си. Използва умората, за да оценим събуждането. Използва болестта, за да ни покаже, че здравето е благодат.

Бог използва огъня, за да ни накара да оценим водата. Използва земята, за да разберем колко е необходим въздухът. Използва смъртта, за да ни покаже значимостта на живота.

Воинът на светлината дава, преди да са му поискали. Виждайки това, някои от другарите му отбелязват: „Който се нуждае от нещо, моли за него.“

Ала воинът знае, че много хора не успяват — чисто и просто не успяват — да помолят за помощ. Някои от хората около него са толкова уязвими, че се разболяват от любов; жадуват за близост, а се срамуват да го покажат.

Воинът ги събира около огъня, разказва истории, разделя с тях храната си, напива се заедно с тях. На другия ден всички се чувстват по-добре.

Няма по-презрени от хората, които се отнасят с безразличие към чуждото нещастие.

Когато струните са винаги опънати, инструментът се разстройва. Когато воините тренират непрекъснато, губят от спонтанността си по време на битка. Когато конете непрекъснато прескачат препятствия, накрая си счупват някой крак. Когато лъковете се опъват всеки ден, вече не изпращат стрелите си със същата сила.

Ето защо, дори и да няма настроение, воинът на светлината се опитва да се наслаждава на дребните неща от всекидневието.

Воинът на светлината се вслушва в Лао Дзъ, който казва, че трябва да мислим по-малко за дните и часовете, за да можем да се съсредоточим още по-силно върху минутата.

Само по този начин воинът успява да разреши някои проблеми, преди те да са се появили; концентрирайки се върху дребните неща, той успява да избегне големите нещастия.

Но да размишлява върху дребните неща не означава да си дребнав в мислите си. Когато си прекалено загрижен за нещо, накрая от живота ти ще изчезне всякаква радост.

Воинът знае, че една голяма мечта се състои от много и различни неща, така както слънцето е съвкупност от милиони лъчи.

Има моменти, в които пътят на воина преминава през периоди на еднообразие.