Читать «Воинът на светлината — наръчник» онлайн - страница 21

Има случаи, когато воинът сяда, отпуска се и оставя нещата около него да продължават сами своя ход. Гледа на света като зрител, не се опитва да израсне, нито пък да се смали — иска само да се остави на течението на живота.

Постепенно всичко онова, което му се е струвало сложно, започва да изглежда просто. И воинът се изпълва с радост.

Воинът на светлината е предпазлив с хората, които мислят, че познават пътя. Те са толкова уверени в способността си да вземат решения, че не схващат иронията, с която съдбата пише живота на всеки един от нас; и винаги недоволстват, когато неизбежното почука на вратата им.

Воинът на светлината има мечти. Мечтите му го тласкат напред. Но той никога не прави грешката да вярва, че пътят е лесен, а вратата — широка. Знае, че Вселената функционира така, както функционира и алхимията: стопявай и втвърдявай, казвали учителите. „Концентрирай и разпръсквай своите енергии според ситуацията.“

Има моменти, в които трябва да действаш, и моменти, в които трябва да се примириш. Воинът умее да ги различава.

Когато се учи да борави със сабята си, воинът на светлината открива, че трябва да разполага с пълно бойно снаряжение — а то включва и доспехи. Воинът тръгва да си търси доспехи и чува предложенията на различни продавачи.

„Използвай ризницата на самотата!“ — казва му един.

„Използвай щита на цинизма!“ — отвръща друг.

„Най-сигурните доспехи са да стоиш настрана!“ — казва трети.

Воинът обаче не им обръща внимание. Изпълнен със спокойствие, отива до своето свещено място и намята неунищожимия плащ на вярата.

Вярата парира всички удари. Вярата превръща отровата в кристална вода.

„Вярвам на всичко, което хората ми казват, и после винаги се разочаровам“ — твърдят другарите му.

От голямо значение е да вярваш в хората; воинът на светлината не се бои от разочарования, защото познава мощта на своята сабя и силата на своята любов.

Впрочем той умее да разграничава нещата: едно е да приемем Божиите поличби и да разберем, че ангелите ни дават съвети чрез устата на ближния ни. Съвсем друго е да сме неспособни да вземаме решения и винаги да очакваме другите да ни казват какво трябва да правим.

Воинът вярва в другите, защото — преди всичко — вярва в себе си.

Воинът на светлината гледа на живота със снизхождение е и строгост. Сблъсква се с тайни, чиито отговори ще намери някой ден. Често си казва: „Но този живот е лудост!“

И е прав. Погълнат от чудото на всекидневието, той забелязва, че невинаги е в състояние да предвиди последствията от своите постъпки. Понякога действа несъзнателно, спасява някого несъзнателно, страда, без да знае защо е тъжен.

Да, този живот е лудост. Но голямата мъдрост на воинът на светлината се проявява в това, да подбере добре своята лудост.

Воинът на светлината оглежда внимателно двете колони, издигащи се отстрани на вратата, която той възнамерява да отвори.

Едната се нарича Страх, а другата се нарича Желание. Воинът поглежда колоната на Страха и вижда, че на нея пише: „Ще навлезеш в непознат и опасен свят, в който нищо от онова, което си научил досега, няма да ти послужи.“