Читать «Воинът на светлината — наръчник» онлайн - страница 20

Подобно на боеца, и воинът на светлината познава огромната си сила; никога не влиза в битка с някой, който не заслужава тази чест.

Воинът на светлината винаги трябва да помни петте правила на битката, написани от Джуан Дзъ преди три хиляди години:

Вярата: Преди да влезеш в бой, трябва да вярваш в причината за битката.

Приятелят: подбирай съюзниците си и се научи да се биеш задно с тях, защото никой не може да спечели една война, ако е сам.

Времето: Битката през зимата се различава от битката през лятото; добрият воин внимателно избира най-подходящият момент, за да влезе в бой.

Мястото: Да се сражаваш в планински проход не е същото като да се биеш в равнината. Огледай всичко, което те заобикаля, и прецени къде ще имаш най-голяма свобода на движение.

Стратегията: Най добрият воин е онзи, който планира битката си.

Воинът рядко може да предвиди резултата от сражението си, дори когато то е към края си.

Бойните действия пораждат много енергия около воина и идва момент, в който са възможни както победата, така и поражението. Времето ще каже кой е спечелил и кой е изгубил; ала воинът знае, че от този миг нататък нищо повече не може да се направи: съдбата на тази битка е в ръцете на Бог.

В подобни моменти воинът на светлината не се безпокои за резултата. Той се вглежда в сърцето си и пита: „В Справедливата битка ли участвах?“ Ако отговорът е положителен, той си отдъхва. Ако отговорът е отрицателен, той взема сабята си и отново започва да тренира.

Воинът на светлината носи в себе си искрата Божия.

Неговата съдба е да бъде заедно с други воини, но понякога му се налага да практикува сам изкуството на сабята; ето защо, когато е далеч от другарите си, той се държи като звездите на небето.

Огрява онази част от Вселената, която му е предопределена, и се опитва да посочва галактики и светове на всички, които наблюдават небето.

Постоянството на воина скоро ще бъде възнаградено. Постепенно ще се приближат и други воини, а приятелите ще се обединят в съзвездия със свои символи и тайни.

Понякога воинът на светлината изпитва усещането, че живее едновременно два живота. Във единия той е длъжен да върши неща, които не му харесват, да се бори за идеи, в които не вярва. Но съществува и друг живот, който воинът открива мечтите си, книгите, във срещите с хора, които мислят като него.

Воинът прави така, че постепенно двата живота се доближават един до друг. „Има мост, който свързва това, което правя с онова, което бих искал да правя.“ — мисли си той. Малко по малко неговите мечти започват да вземат превес над еднообразието, докато воинът разбере, че е готов за онова, което винаги е искал.

И тъй нужна е само малко дързост — и двата живота се превръщат в един.

Забележи пак това, което ти казах: „воинът на светлината се нуждае от време за самия себе си. Той използва това време за почивки, за съзерцание, за да осъществява контакти с Всемирната душа. Дори и в разгара на битката той умее да медитира.“