Читать «Воинът на светлината — наръчник» онлайн - страница 19

Затова воинът говори за поведението на своя събрат така, сякаш присъства на разговора и чува онова, което се казва.

Ето какво гласи Настолната книга на средновековното Рицарство:

„Духовната енергия на пътя използва справедливостта и търпението, за да подготви духа ти.“ Този е пътят на рицаря. Лесен и в същото време труден път. Защото го задължава да не обръща внимание на безполезните неща, на случайните приятелства. Затова в началото той толкова се колебае дали да тръгне по него.

Ето първото правило на Рицарството: „Изтрий онова, което си написал до този момент в книгата на своя живот: тревога, несигурност, лъжа. На мястото на всичко това напиши думата смелост. Ако тръгнеш на път с тази дума и вървиш напред с вяра в Бога, ще стигнеш там, за където си тръгнал“

Когато моментът на битката наближава, воинът на светлината се подготвя за всичко възможно. Анализира всяка една стратегия и се пита: „Какво бих направил, ако трябва да се бия със самия себе си?“ По този начин той открива слабите си места.

В този миг се приближава врагът, а кесията му е пълна с обещания, договори, споразумения. Носи примамливи предложения и лесни алтернативи.

Воинът анализира всяко едно от предложенията; той също се стреми към постигане на съгласие, но без да изгуби достойнството си. Ако реши да избегне битката, той ще го направи не защото е бил съблазнен, а защото е сметнал, че тази е най-добрата стратегия.

Воинът на светлината не приема подаръци от своя враг.

И тъй, повтарям: воините на светлината могат да бъдат разпознати по погледа. Те съществуват, част са от този свят, на който са били изпратени без дисаги и без сандали. Често пъти са малодушни. Не винаги постъпват правилно.

Воините на светлината страдат заради глупости, занимават се с маловажни неща, мислят, че са недостойни за каквато и да е Божия подкрепа, за чудеса.

Воините на светлината нерядко питат защо са дошли на този свят. Често пъти смятат, че животът им е безсмислен.

Затова са воини на светлината. Защото грешат. Защото питат. Защото продължават да търсят смисъла. И накрая ще го открият.

Воинът на светлината току-що се е събудил.

„Не знам какво да правя с тази светлина, която ме кара да израствам“ — мисли си воина. Светлината обаче не изчезва.

„Ще се наложат промени, които нямам желание да правя.“ — мисли си воинът.

Светлината пак е там — защото желанието е много разтегливо понятие.

И така, очите и сърцето на воина постепенно свикват със светлината. Тя вече не го плаши и той започва да приема Личната си легенда, дори и това да е свързано с поемане на рискове.

Воинът твърде дълго е спал. Нормално е да се пробужда постепенно.

На опитния боец е нанесена обида. Той познава силата на юмрука си, сръчността на ударите си. Срещайки се с неподготвен противник, воинът поглежда дълбоко в очите му и го побеждава, без да се стига до физическо стълкновение.

Колкото повече неща научава воинът от духовния си учител, толкова по-силно заблестява в очите му светлината на вярата. Той не е длъжен да обяснява нищо на никого. Без значение са и агресивните аргументи на противника — че Бог е суеверие, че чудесата всъщност са ловки номера, че да вярваш в ангели означава да бягаш от действителността.