Читать «Воинът на светлината — наръчник» онлайн - страница 18
Паулу Коелю
Понякога обаче воинът чува по-възрастните да казват: „Когато спра да работя ще бъде свободен.“ Но едва година след това те недоволстват: „Животът е само скука и еднообразие.“ В този случай е трудно да бъде разбрана свободата; тя означава липса на смисъл.
Воинът на свободата непрекъснато поема задължения. Той е роб на мечтата си, но е свободен да избира постъпките си.
Воинът на светлината не повтаря до безкрайност една и съща битка — особено в случай, че нито се придвижва напред, нито отстъпва назад.
Щом битката не напредва, той разбира, че трябва да седне с врага си и да помислят за примирие; след като и двамата са си служили изкусно със сабите, сега би трябвало да се споразумеят.
Това е един достоен жест, а не признак на малодушие. Отнася се за равновесие на силите и промяна в стратегията.
След като сътворят мирния план, воините се прибират по домовете си. Не е нужно да доказват на някого каквото и да било; участвали са в Справедливата битка и са запазили вярата си. Всеки от двамата е отстъпил по малко, като по този начин е усвоил изкуството на преговарянето.
Приятелите на воинът на светлината го питат откъде идва енергията му. Той отвръща: „От скрития враг.“
Приятелите му питат кой е той. Воинът отговаря: „Оня, когото не можем да нараним.“
Може да е някое хлапе, което го е победило при спречкване в детството, любимата му, която на единадесет години го е изоставила, учителят му, който му е доказал смелостта си.
Не мисли за отмъщение, защото скритият враг не е част от неговия живот. Мисли само как да стане по-сръчен, за да се прочуят подвизите му и да стигнат до ушите на този, който го е наранил в миналото.
Вчерашната болка на воина на светлината се превръща в сила.
За воинът на светлината винаги има втори шанс в живота.
Като всички останали мъже и жени, и той не се е родил научен как да борави със сабята си; много пъти е грешил преди да открие своята Лична легенда.
Няма воин, който може да седне карай огъня и да каже на другите: „Винаги съм постъпвал правилно.“ Който твърди подобно нещо или лъже, или все още не познава достатъчно добре себе си. Истинският воин на светлината е допуснал грешки в миналото.
Но след като предприема своето пътуване, той разбира, че хората, с които е постъпил несправедливо, винаги застават отново на пътя му.
Това му дава възможност да поправи злото, което е причинил.
Без да се колебае, той се възползва от този шанс.
Воинът на светлината е простодушен като гълъбите и предпазлив като змиите. Когато разговаря с някого, той не осъжда поведението на другите; знае, че силите на мрака използват невидима мрежа, за да сеят зло. Тази мрежа хваща носещата се из въздуха информация и я превръща във интрига, в злоба, която паразитира в човешката душа.
И тъй, всяко нещо, казано по отношение на някого, винаги достига до ушите на неговите врагове, но набъбнало във мрачната тежест на отровата и злобата.