Читать «Воинът на светлината — наръчник» онлайн - страница 17

Много често, когато пред него изникне сериозен проблем, демонът прошепва в ухото му: „Не се безпокой, не е толкова важно“. Друг път, когато ситуацията е съвсем банална, демонът му казва: „Трябва да вложиш цялата си енергия, за да разреши този проблем.“

Воинът не се вслушва в това, което казва демонът: Единствено той е господар на сабята си.

Воинът на светлината е в състояние на постоянна бдителност. Той не иска позволение от другите, за да използва сабята си; просто я взема в ръка. Не си губи времето да обяснява постъпките си; верен на Божиите решения, той отговаря за онова, което върши.

Поглежда около себе си и разпознава приятелите си. Поглежда назад и разпознава противниците си. Безпощаден е спрямо предателството, но не си отмъщава; само отстранява враговете от живота си, без да се бори с тях по-дълго, отколкото е необходимо.

Не се опитва да изглежда воин на светлината; той наистина е такъв.

Воинът не общува с хора, които искат да му причинят зло. Не може да бъде видян и в компанията на такива, които желаят „да го утешат“.

Избягва хората, които са до него само в случай на поражение: тези фалшиви негови приятели се стремят да докажат, че слабостта бива възнаградена. Те винаги носят лоши новини. Непрестанно се опитват да унищожат вярата на воина под прикритието на „солидарността“.

Щом видят че е ранен, избухват в сълзи, но дълбоко в сърцето си са доволни от това, че воинът е изгубил една битка. Не разбират, че загубата е част от сражаването.

Истинските другари на воина са до него във всеки един момент, както в трудни часове, така и в часове на радост.

Започвайки своята битка, воинът на светлината твърди: „Имам мечти.“ След като изминат няколко години, той разбира, че е възможно да стигне там, където е тръгнал; знае, че ще бъде възнаграден.

И в този момент се натъжава. Сблъсква се с чуждото нещастие, със самотата, неудовлетвореността, която изпитва голяма част от човечеството, и смята, че той самият не заслужава това, което получава.

Неговият ангел му пошепва: „Дай всичко!“ Воинът коленичи и подарява своите завоевания на Бога.

Това себераздаване кара воина да спре да задава глупави въпроси и му помага да преодолее чувството на вина.

Воинът на светлината държи сабята в ръцете си.

Той решава какво ще направи и какво няма да направи при никакви обстоятелства.

В някои моменти от живота си той изпада в криза; принуден е да се раздели с неща, които винаги е обичал. Тогава воинът размишлява. Преценява дали изпълнява Божията воля, или действа само от егоистични подбуди. В случай, че раздялата наистина е застанала на пътя му, той я приема, без да протестира.

Но ако тази раздяла е предизвикана от чуждата жестокост, той е безпощаден в своя отговор.

Войникът държи в своите ръце и наказанието, и прошката. Умее да си служи еднакво сръчно и с двете.

Воинът на светлината не попада в капана на думата „свобода“.

Когато народът му е поробен, свободата е съвсем ясно понятие. В такива случай той използва сабята и щита, докато остане без сили или изгуби живота си. Щом има подтисничество, не е трудно да избереш какво означава свободата: те я противоположността на робството.