Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 36

По някакъв странен и необясним начин Хал жадуваше да притежава малката статуетка и когато потегли сам сред звездите към мините на Коби, да я вземе със себе си за утеха. Разбира се, това бе невъзможно. Дори да притежаваше самия оригинал, той бе прекалено ценен, за да бъде носен в багажа на един обикновен пътник. Загубата или открадването му би представлявала огромна трагедия за страшно много хора, освен за самия него.

После Хал потъна в разглеждане на много други копия на предмети на изкуството — всевъзможни творби, книги и други предмети, които Аджийла извикваше от контролното табло. По някакъв странен начин заедно с чувствата, които надгробната плоча на Робърт Луис Стивънсън, а сетне и „Смеещият се еднорог“, бяха предизвикали у него, изчезна и преградата между двамата. Когато привършиха, отново бе станало време за ядене. Този път се храниха в друга столова — проектирана и декорирана тъй, че да изглежда като бирария, изпълнена с музика, шумни разговори и предназначена за по-младите обитатели на Енциклопедията, при все че малцина измежду тях бяха по-млади от Аджийла, а никой не бе тъй млад като Хал. Той обаче вече беше разбрал, че когато не забравя да действа разумно и да се възползва от ръста си, другите често пъти го вземат за година-две по-възрастен, отколкото бе в действителност. Никой, поне измежду хората, които се спираха край сепарето, където седяха те, не показа с нещо, че е разбрал, че той е с две години по-млад от нея.

Само че след големите събития от последните два дни храната и напитките му се отразиха като силно лекарство. След като прекара в столовата около час, той едва държеше очите си отворени. Аджийла му показа как да набере кода на собствената си стая на контролното табло и го поведе по друг къс коридор от столовата до една подвижна диафрагма, където всъщност се оказа вратата към неговите покои.

— Как мислиш, утре ще се намери ли време да поработя с Енциклопедията? — попита той, когато тя вече си тръгваше.

— Спокойно — рече Аджийла.

Хал спа дълбоко и се събуди с радостно усещане, но изведнъж се сети за случката на терасата и мъката отново го връхлетя. Отново наблюдаваше иззад прикритието на храсталака в края на езерото и видя какво бе станало. Болката беше непоносима. Размина му се на косъм. Чувстваше, че трябва да избяга — както го чувства давещият се, който трябва да избяга от дълбините към въздуха и светлината. Трескаво търсеше нещо, за което да се захване, и се вкопчи в спомена, че днес ще има шанс да работи със самата Енциклопедия. Вкопчи се в тази перспектива и изпълни ума си с нея и с това, което бе правил предишния ден, когато Аджийла го беше развеждала.

Стана, все още мислейки за тия неща, поръча си закуска, а след час Аджийла се обади да провери дали вече се е събудил. Като разбра, че е станал, тя пристигна в стаята му.

— Повечето хора работят с Енциклопедията от стаите си — каза му тя. — Но ако желаеш, аз мога да добавя към твоята стая една карула1 или да ти устроя карула някъде другаде.