Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 38

Той пришпори ума си. Тримата мускетари? Д’Артанян? Или Найджъл Лоринг, измисленият герой на два исторически романа от създателя на Шерлок Холмс — романите „Сър Найджъл“ и „Белият отряд“?

Въображението му посрещна идеята за сър Найджъл — дребния, но непоколебим герой на тези два романа за мъже, облечени в кожа и желязо — като убежище. Найджъл Лоринг беше персонаж, който в неговите представи винаги бе сиял с необичайна светлина и цвят. Може би Конан Дойл е започнал трети роман за него и така и не го е завършил? Не, едва ли. Ако беше така, той почти сигурно досега щеше да се натъкне на нещо писано по тоя повод. Хал натисна бутона за въпроси върху подлакътника на креслото си и запита на глас Енциклопедията:

— Направи ми списък с всичко, което Конан Дойл е писал за персонажа Найджъл Лоринг, който се появява в романите „Белият отряд“ и „Сър Найджъл“.

От пустотата се появи един свит на руло лист, който падна в скута му. В същото време иззвънтя нежна камбанка и един приятен женски глас му отговори:

— Данните от наличните източници са дадени на разпечатка. Бихте ли искали биографични подробности за историческата личност, която е прототип на героя?

Хал озадачено сбърчи чело.

— Не питам за данни за Конан Дойл — каза той.

— Това се подразбира. Историческата личност, за която споменах, е истинският Найджъл Лоринг, рицар от четиринадесети век след Рождество Христово.

Хал се вторачи в звездите. Току-що чутите думи отекнаха в главата му, а вътре в себе си усети надигащо се вълнение. Почти уплашен, че това ще се окаже някаква грешка, той запита повторно:

— Да не ми казвате, че през четиринадесети век в Англия наистина е съществувал човек на име Найджъл Лоринг?

— Да. Искате ли биографични подробности за тази личност?

— Да, моля. Всички възможни подробности — и той бързо добави, — и бихте ли направили списък на документите от онова време и по-късно, в които се споменава за истинския Найджъл Лоринг? Искам тяхна разпечатка, ако можете да ми ги дадете.

От писалището се появи друго руло хартия, последвано от разпечатка на куп откъси и илюстрации. Хал пренебрегна първото руло, но взе втората част от поръчката си и бързо я прегледа. Имаше удивително много неща, като се почне от откъси от „Хроники“ на Жан Фроасар и описание на подаръците, дадени от Едуард, Черния принц на Англия, на царедворците от неговата свита, и се свърши с изображението на един църковен трон. Заедно с изображението на трона имаше отпечатано описание, което го идентифицираше и което Хал намери за най-завладяващо от целия материал.

Църковният трон, прочете той, все още съществувал. Найджъл Лоринг бил един от членовете основатели на Ордена на жартиерата. Църквата била Сейнт Джордж в Английския дворец на Уинзър. Сега съществуващата обаче, не била истинската, научи той. Оригиналната църква била построена от Едуард Трети, и след това възстановена от Едуард Четвърти, като вероятно всичко е било довършено по време на царуването на Хенри Осми. Работата продължавала нощем на светлината на стотици горящи свещи, за да може тя да бъде довършена по спешната заповед на Хенри Осми за една от неговите сватби.