Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 34

— Нищо не си спомням за това — рече той. — Когато са ме намерили, съм бил на две години. От моя гледна точка, това спокойно би могло да се е случило и на някого другиго.

— Никога ли не си се изкушавал да се опиташ да установиш кои са били родителите ти?

Хал потрепна вътрешно. Беше се изкушавал стотици пъти. Беше плел хиляди фантазии, в които по някаква случайност ги откриваше някъде — все още живи.

Той пак повдигна рамене.

— Искаш ли да слезем в Архивите? — попита тя. — Мога да ти покажа факсимилета от цялата история на човечеството, от палеолитните пещерни рисунки от Дордоните, та до днес; както и всяко оръжие, предмет или машина, които някога са били направени.

— Добре — каза той и с усилие се отърси от мисълта за неизвестните си родители. — Благодаря.

Отидоха в Архивите, които представляваха друго помещение непосредствено под истинската метална кожа на Енциклопедията. Всички постоянни помещения оформяха под тази кожа слой с дебелина от десет до двадесет метра. С разположените отвън силови панели това местоположение бе също така безопасно, както навсякъде в самата сфера; а това подреждане освобождаваше огромното кухо вътрешно пространство за подвижните помещения.

Както обясни Аджийла, в действителност помещенията бяха постоянно в движение, като се местеха така, че да освободят пътя на целенасоченото движение на другите помещения, когато те се насочваха едно към друго. В лишения от гравитация център на сферата, където всяко помещение имаше своя собствена вътрешна гравитация, това движение беше почти незабележимо, обясни Аджийла, макар че всъщност Хал вече бе започнал да го долавя — не самото движение, а промяната в посоката. Той предположи, че дългогодишното познаване на процеса е създало у хората от постоянния персонал като Аджийла такава привичка, че те вече не го забелязваха.

Той я остави да приказва, макар че още преди години бе научил от Уолтър Наставника фактите, които тя му съобщаваше сега. Съзнаваше, че тя му говори не само за да го информира, а за да го накара да се отпусне.

Когато стигнаха до Архивите, се оказа, че те заемат едно много голямо помещение, което по съответен начин бе направено да изглежда чудовищно голямо. Налагаше се то да е достатъчно голямо, за да изглежда, че съдържа триизмерните изображения — в естествена големина и масивни на вид — на такива големи обекти като земния Колизей в Рим или построената от Нютън, Симфония на пламъците.

Хал не очакваше да се трогне особено от онова, което щеше да види тук, тъй като смяташе, че повечето неща беше ги виждал и по-рано, но както обаче се оказа в крайна сметка, щеше да се предаде на чувствата си.

— Какво ще искаш да видиш първо? — запита го тя.

Без да мисли, тъй като в ума му още се въртеше идеята да провери изчерпателността на Енциклопедията, той спомена първото нещо, което смяташе, че е редно да бъде тук, но почти бе сигурно, че не присъства.

— Какво ще кажеш за надгробния камък на Робърт Луис Стивънсън.

Тя докосна бутоните на командното табло и на едва ли не една ръка разстояние от него прозрачният въздух се превърна в изправен блок от сив гранит с изсечени на него слова.