Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 37

— Карула — повтори той като ехо. От няколко години насам бе приел, че няма думи, които да си струва да се знаят, а той да не ги знае. Тази обаче беше нова за него.

— Това е помещение за учене.

Тя докосна бутоните на бюрото му и в средата на стаята се появи триизмерен образ. Той представляваше неголям килер с едно-единствено плаващо във въздуха кресло и фиксирана писалищна повърхност с контролен панел. Стените бяха безцветни и монотонни, ала щом тя повторно докосна бутоните в стаята на Хал, те се разтвориха сред пълното със звезди пространство, така че креслото и писалището сега сякаш се носеха сред звездите. Хал затаи дъх.

— Може ли да присъединя карулата към моята стая? — запита той.

— Да — отвърна Аджийла.

— Тогава мисля, че точно това ми трябва.

— Добре. — И тя пак докосна бутоните. Проблясъците върху стената, срещу вратата, която служеше за вход в стаята му, се дръпнаха назад и се появи още една врата. Докато той наблюдаваше, вратата се отвори и зад нея се показа малкото помещение, което Аджийла бе нарекла карула. Тръгна към нея и влезе вътре като пчела, привлечена от разцъфнало цвете. Аджийла го последва и двайсетина минути го обучава как да извиква от Енциклопедията информацията, която би могъл да поиска. Сетне се обърна да си ходи.

— Ще използваш ресурсите на Енциклопедията по-добре — рече тя, — ако следваш конкретна линия на изследване или проучване. Ще установиш, че си струва първо да помислиш малко, преди да започнеш, и да си уверен, че търсиш точно определена информация, която трябва да разработиш въз основа на източниците, които Енциклопедията ще ти даде, а не просто да зададеш въпрос, на който може да се отговори.

— Разбирам — потвърди той, изпълвайки се с вълнение.

Когато обаче тя си тръгна и той отново остана сам, вълнението избледня и мъката у него, съчетана със студената древна ярост към Блейс Аренс, която Хал бе усетил по-рано, заплаши отново да се разгори. Той решително я отблъсна от себе си. Натисна бутона в подлакътника на креслото си, които изолира помещението и направи стените му така прозрачни, че Хал сякаш увисна в пространството между звездите. Умът му се втурна почти безнадеждно, знаейки, че той трябва да му открие някакво занимание, защото иначе ще се върне отново към спомена за имението, към езерото и терасата. Хал си спомни и думите на извикания от него образ на Малачи: „Живите трябва да се грижат за живите, та дори ако тези живи са самите те…“.

Той напрегна всички сили, за да мисли единствено за настоящия момент. Какво щеше да поиска, ако просто беше дошъл тук в Последната Енциклопедия и нищо не се беше случило у дома? Умът му се пресегна и отново се улови за мечтите, които четенето бе изградило у него. Вчера беше пожелал да види надгробната плоча на Робърт Луис Стивънсън. Може би просто трябва да поиска Енциклопедията да му каже за Стивънсън нещо, което досега не е знаел? Умът му обаче се отдръпна от тази идея. Сега образът на Стивънсън беше свързан в ума му с образа на един надгробен камък, а Хал не желаеше да мисли за такива неща.