Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 32

Гордън Диксън

— Какво е това? — попита Хал.

— Нервните пътеки на Енциклопедията, които в момента действат, защото с тях работят хора. — Тя му се усмихна съчувствено. — Не изглежда да има особен смисъл, нали?

Той утвърдително кимна.

— Трябва доста време, за да се научиш да разпознаваш типичните схеми — каза тя. — Специалистите, които работят с тях, ги разбират много добре. Само че, единствено Там Олин може само с един поглед да разбере всичко, което в момента се прави.

— А ти? — запита Хал.

— Мога да разпозная основните мотиви — и толкова — рече тя. — Ще ми трябват поне още десет години, за да започна да се квалифицирам и то само като специалист на начално равнище.

Той я изгледа с леко подозрение.

— Преувеличаваш — каза. — Не би могло да ти отнеме толкова много време.

Аджийла се засмя и той усети известно удовлетворение.

— Е, може би не чак толкова.

— Предполагам, че ти сега си на равнището на начеващ специалист — каза Хал. — Играеш ми ония екзотични номера, за да се изкараш по-незабележима. Не би могла да си тръгнала от нулата и да станеш специален помощник на Там за шест години, ако самата ти не си нещо специално.

Тя се втренчи в него, внезапно отрезвяла.

— Очевидно — рече, — и ти самият си малко необикновен. Но разбира се, това е една даденост.

— Така ли? Защо?

— Защото си чул гласовете в Точката на прехода.

— Уф — каза Хал, — това ли било?

Тя го заведе близо до реещата се блестяща плетеница от червени маркучи и започна да проследява някои от тях, обяснявайки, че един от тях очевидно прехвърля данни от онази зона на паметта на Енциклопедията, която е отделена за историята, към зоната за изкуството, което означавало, че някакъв учен от Индонезия е открил странични сведения по темата, която разработва, а че друг маркуч показвал, че самата Енциклопедия прехвърля към изследванията, които прави друг човек, свързани с тях знания, като на практика му предлага нови линии на проучване.

— И на всичко това ли Там казва „библиотечна“ употреба на Енциклопедията? — запита Хал.

— Да — кимна Аджийла.

— Можеш ли да ми покажеш как би изглеждала другия вид работа по тия нервни пътеки? — запита той.

Тя поклати глава.

— Не. Енциклопедията все още чака някой, който да може да го прави.

— Защо Там е толкова сигурен, че това е възможно?

Аджийла го погледна мрачно.

— Той е Там Олин. И той решава.

Хал си спести преценката. После тя го заведе до механичното сърце на Енциклопедията — помещението, където бяха командните табла за натрупаната и използвана слънчева енергия, която се използваше за управление на сферата и преместване на силовите панели, които я защитаваха. Всъщност панелите използваха малка част от енергията. Също като фазовия преход, от който водеха началото си, те бяха почти нематериални. Докато фазово преходния двигател всъщност не толкова придвижваше кораба, колкото променяше описанието на неговото местоположение, предпазните панели на практика изграждаха една неописуемо тънка преграда от нулево пространство. Също както един кораб в момента на фазовия преход биваше разпръснат теоретично из цялата вселена и незабавно събран повторно в точката на местоназначението, която не съвпадаше с началната, така и всеки материален предмет, който се опиташе да мине през завесата от нулево пространство пред панелите, на теория се разпиляваше из цялата вселена, но без надежда да се събере отново.