Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 33

— Знаеш ли нещо за това? — запита Аджийла, докато стояха в механичната контролна зала.

— Малко — каза той. — Като всеки друг съм учил как фазовият преход е бил разработен на основата на принципа за неопределеността на Хайзенберг.

— Не всеки — поправи го тя, а Хал се намръщи.

— Така ли?

Аджийла се усмихна.

— Ще се изненадаш какъв голям процент от всички хора нямат никаква представа за това как се движат космическите кораби.

— Предполагам — каза той малко умърлушено. — Но във всеки случай силовите панели не са чак толкова трудни за разбиране. По същество, това, което те правят, е същото, което би се случило с кораба, ако се осъществи онзи лош шанс от едно на милион. Просто след като се разпилеят, частиците му никога вече не се събират отново.

— Да — бавно отвърна Аджийла. — Хората говорят за грешките при фазовия преход, като за нещо романтично — като за някаква вселена на изгубените кораби. Само че това съвсем не е романтично.

Хал внимателно се взря в нея.

— Защо това те натъжава толкова? — запита той, покъртен от факта, че приветливостта й се бе изпарила.

Тя го погледна за секунда и каза:

— Чувствителен си.

Преди Хал да успее да реагира на това твърдение, Аджийла продължи.

— Няма ли за какво да съм тъжна? — запита тя. — Умирали са хора. За тях в това не е имало нищо романтично. Загинали или загубени завинаги са хора, които, ако бяха останали живи, биха могли да променят пътя на човечеството. Какво ще кажеш за Донал Грейм, който само преди стотина години е докарал четиринадесетте свята почти до това да станат едно общо политическо цяло? Той е бил само на тридесет и няколко години, когато тръгнал за Дорсай от Мара и така и не стигнал до там.

Хал повдигна рамене. Историята, на която тя се позоваваше, му беше донякъде позната. Но въпреки чувствителността, в която Аджийла току-що го бе обвинила, че притежава, той не бе в състояние да покаже особена симпатия към Донал Грейм, който все пак беше изживял почти една трета от нормалната продължителност на живота си, преди да изчезне. Хал усети, че Аджийла се бе вторачила в него.

— Ох, забравих! — възкликна тя. — Ти самият едва не си изчезнал така. Истински късмет е, че са те открили. Съжалявам. Изобщо не се сетих, когато повдигнах темата.

„Колко типично за нея“, помисли си той — защото вече мислеше за характерните й маниери, макар да я познаваше само от няколко часа — „да изтълкува по най-благоприятния начин безразличието му към нещо, което я бе покъртило дълбоко“.