Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 31

— Във всеки случай — обади се Аджийла сред новото мълчание, — докато на Хал не му дойде време да тръгне, аз мога да го поразведа из Енциклопедията.

— Да. — И Там още веднъж вдигна очи, за да ги погледне. — Разведи го. Дай му шанс да види толкова, колкото може и докато може.

Четвърта глава

Щом се върнаха в стаята на Хал, Аджийла включи контролното табло и на екрана се появи мъж с тясно лице и прошарена коса.

— Аджийла! — възкликна той.

— Джери — отвърна тя, — това е Хал Мейн, който пристигна едва вчера. Той иска да замине за Коби колкото е възможно по-скоро. Какви възможности имаш?

— Ще погледна. — И екранът потъмня.

— Ваш приятел? — запита Хал.

Тя се усмихна.

— Постоянният персонал тук сме около хиляда и петстотин човека — рече тя. — Всички се познаваме.

Екранът отново заблестя с образа на Джери.

— Има един лайнер пътуващ за Нова Земя, който трябва да излезе на орбита тук след тридесет и два часа и осемнадесет минути — съобщи той. — Хал Мейн?

— Да? — Хал се премести така, че да се вижда на екрана на Джери.

— От Нова Земя след два дни можеш да се прехвърлиш на един търговски кораб, който ще пътува за самата планета Коби. Той ще те закара там за около девет дена субективно време. Това устройва ли те?

— Идеално — рече Хал.

— Твоите кредитни документи има ли ги в картотеката тук?

— Да.

— Добре — каза Джери. — Ако искаш да продължа, мога да ти резервирам място?

Хал усети леко раздразнение.

— Не искам никакви специални протекции… — започна той.

— Това не са протекции — ухили се Джери. — Това ми е работата — да уреждам пътуванията на учените, които ни посещават.

— О, разбирам. Благодаря ви — рече Хал.

— Моля, няма защо — и Джери прекъсна връзката.

Хал се извърна към Аджийла.

— Благодаря ти, че се обади — каза той. — Изобщо не познавам местните правила.

— Нито пък който и да било извън постоянния персонал. Би могъл да ги научиш от помощник-оператора, но така се пести време. Наистина ли ще ти бъде приятно да те разведа из Енциклопедията?

— Да. Абсолютно… — Хал се поколеба. — Бих ли могъл наистина да поработя с Енциклопедията?

— Естествено. Само че защо не го оставиш за накрая? След като си видял туй-онуй, работата с нея ще ти се види по-смислена. Бихме могли да се върнем в Точката на прехода и да започнем от там.

— Не. — Не му се искаше отново да чуе гласовете — или поне не засега. — А можем ли първо да хапнем нещо?

— Тогава първо ще те заведа в Академичния контролен център — искам да кажа, след като се нахраниш, разбира се.

* * *

Станаха от масата, излязоха от столовата в нещо като къс коридор и влязоха през разтворена докрай диафрагма в едно помещение, което беше на половината на столовата. Стените бяха отрупани с командни конзоли, а в центъра на помещението, във въздуха плаваше купчина червени светещи маркучи, които образуваха възел с височина около метър, широчина два и дължина три метра. Аджийла го заведе до него. Отблизо той видя, че маркучите са нереални — просто това бяха видими изображения.