Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 30

— И сега — продължи той бавно и гърлено след продължителна пауза, — трудът на всичките дълги години даде своя плод — току преди всичко да замръзне. Сега е крайно време за събиране на урожая, преди неприбраните плодове да изгният по дърветата. Ние открихме, че Отцепените култури не са способни да оцелеят сами. Ще оцелеят единствено пълноспектровите хора. Най-специализираните от нашите Отцепени култури сега умират и някакъв общ социален срив ни подготвя за края. Там, където материалните закони на вселената опитаха и не успяха да ни провалят, ние го сторихме сами. Начинът на живот е станал гнил и стерилен и сред нас се разпространява нов вирус. Мелезите помежду Отцепените култури представляват болест на цялата ни раса, тъй като те се опитват да я превърнат в механизъм за собственото си лично оцеляване. Навсякъде, навсякъде сезонът на нашия живот се търкаля надолу към зимата смърт. — Той спря и за момент се облещи диво на Хал. — Е? Вярваш ли ми? — настоя.

— Мисля, че да — отвърна Хал.

Ожесточеността, изписала се на лицето на Там, се стопи.

— Именно ти — продължи той, без да отмества очи от Хал, — от всички хора трябва да проумееш това. Ние умираме. Човечеството умира. Огледай се, и ще трябва да го видиш! Хората по всичките четиринадесет свята все още не го осъзнават, защото това настъпва твърде бавно и защото те са заслепени от ограничената фокусировка на своето отношение към времето и историята. Те не виждат по-далеч от времето на своя собствен живот. Не, те не виждат дори дотам. Хората гледат единствено как вървят нещата през тяхното собствено поколение. Ала за нас тук горе, които гледаме отвисоко първоначалната Земя и цялата дълга шарка на вековете, е лесно да съзрем началото на разпада и смъртта. Победата клони към Другите. Схващаш ли това? В крайна сметка те ще завладеят останалата част от човечеството — сякаш всички останали човеци са говеда — и от този ден нататък няма да има кой да се бори с тях. Човечеството като цяло ще започне да умира, защото ще е престанало да се развива — ще е престанало да се движи напред.

Там отново млъкна.

— Има една-единствена надежда. Една слаба надежда. Защото дори ако можехме да избием всички Други сега, в този момент, не бихме спрели онова, което се задава. Човечеството просто ще си намери някаква друга болест, от която ще умре. Лечението трябва да бъде лечение на духа — пробив в някоя нова, по-обширна област, която всички ние да изследваме и в която да се развиваме. Единствено Енциклопедията може да направи възможно това. И може би единствен ти си способен да го направиш възможно за Енциклопедията и да отблъснеш сенките, които сега падат, падат над всички нас.

Към края на думите му неговият глас изчерпа силата си и Хал почти не го чуваше. Там млъкна и този път не заговори отново. Продължи да седи зад бюрото си, свел поглед към повърхността му. Аджийла стоеше мълчаливо зад него и успокояващо масажираше врата му, а Хал не помръдваше. Макар ручейчето да течеше непроменено край тях, а псевдонебето да бе все тъй синьо, и боровата гора околовръст — все тъй зелена и красива, на Хал му се стори, че в помещението, където се намираха, е пропълзял хлад и че мекотата и всички шарки в нея са се втвърдили, сякаш са се похабили и овехтели.