Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 25

За пръв път обаче сега, докато говореше с нея, Хал започна да осъзнава и някаква независимост и сила, които досега не бе усещал. Откри, че разглежда и мисли за момичето и за всички останали в тази Енциклопедия, с евентуалното изключение на Там Олин, по-скоро като за потенциално равни нему, а не като за хора, които го превъзхождат. Щом помисли това, откри — при все че мисълта не изплава като мисъл в съзнанието му — че започва да се влюбва в Аджийла.

— Аз обаче ви обясних — каза той, внезапно осъзнал възцарилото се помежду им мълчание. — Скоро си тръгвам, така че няма значение дали съм чул нещо, или не.

Дълго и мълчаливо тя седя, вглеждайки се изпитателно в него.

— Е — рече най-накрая Аджийла, — ако не друго, можете да отделите време, за да дойдете и да поговорите с Там Олин. Вас двамата ви свързва нещо много рядко срещано.

Доводът, който тя приведе, беше не само ефикасен, но и ласкателен. Той съзнаваше, че тя преднамерено го е изложила така, но не можеше да не отвърне. Там Олин беше прочуто име. Сравнението с него подсилваше егото. За един кратък миг той забрави личната си мъка и загуба, и в ума му се въртеше само мисълта, че е поканен да се срещне очи в очи с Там Олин.

— Разбира се. За мен ще бъде чест да говоря с него — каза Хал.

— Добре! — Аджийла скочи на крака.

Той вдигна поглед към нея.

— Имате предвид точно сега?

— Защо не?

— Няма причина да… разбира се — и Хал на свой ред също стана.

— Той много иска да поговорите — каза тя. После се извърна, но не към вратата. Вместо това тя пристъпи към носещата се във въздуха повърхност на масичката край леглото и командния панел. Пръстите й изтанцуваха някакъв код. — Ще идем право там — обясни тя.

Той не долови никакво движение на стаята, но след като изчака минута и нещо, Аджийла се обърна, мина през стаята и отвори вратата. Вместо коридора обаче, който Хал очакваше да види, той установи, че гледа в друго, далеч по-голямо помещение. Всъщност по-точно би било да се каже друго пространство, защото то приличаше не толкова на стая, колкото на горска поляна с удобни седалки с мека подплата, разпилени навсякъде по тревистия под край бреговете на малко ручейче, което се губеше с мърморене от погледа между стволовете на една борова гора в отсамния край и се втичаше вътре от основата на малък водопад на другия край. Над главата сякаш имаше лятно небе.

Зад едно бюро край потока, недалеч от водопада, седеше единственият човек в стаята. Когато Хал и Аджийла приближиха, той бутна настрани някакви пожълтели от времето, трошливи на вид документи, които проучваше на бюрото. За изненада на Хал той не бе онзи крехък на вид столетник, който Хал очакваше да види, а изглеждаше по-скоро като осемдесетгодишен човек в забележително добро физическо състояние. Едва когато двамата го наближиха и Хал за пръв път се сблъска с погледа на директора на Последната Енциклопедия, той почувства целия ефект от възрастта на мъжа. При вида на тъмносивите му, потънали в бръчици очи, по гърба на Хал плъзнаха мравки — от усещането за жизнен опит, далеч надхвърлящ годините, които Хал можеше да си представи, че някога ще изживее.