Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 24

Тя пак млъкна, почти смръщена към него. Хал кимна повторно, за да покаже, че оценява важността на онова, което тя говореше.

— Разбирам — каза той.

— Тази идея — продължи Аджийла, — има връзка с някои от нашите теории на Екзотиките, защото тя като че ли твърди, че за да може Енциклопедията да се използва така, както е мечтаел Марк Торе — като някакъв нов инструмент на човешкия разум — е необходима някаква специална способност, способност, каквато все още не може да бъде открита в цялото човечество. Торе умрял, без да извлече какъвто и да било смисъл от онова, което чул. Той обаче бил убеден, че в края на краищата някой ще успее да го стори. След него властта тук поел Там, само че Там е живял в Енциклопедията всички тия години, без да се научи как да борави или да използва онова, което е чул.

— Изобщо ли? — не издържа да не я прекъсне Хал.

— Изобщо — твърдо каза Аджийла. — Но също като Марк Торе и той е сигурен, че рано или късно ще се появи някой, който би могъл да го стори. И когато това най-сетне се случи, Енциклопедията ще бъде използвана така, както е била замислена — като инструмент за разкриване на вътрешната вселена на човечеството — тази вътрешна вселена, която откакто хората са почнали да съзнават, че мислят, е била тъмна и страшна загадка.

Хал се вторачи в нея.

— И сега — рече той, — вие — и Там Олин — вие мислите, че е възможно аз да съм онзи, който ще го използва.

Тя се намръщи.

— Защо сте толкова предпазлив… толкова боязлив? — запита.

Той нямаше как да й каже. Стори му се, че в гласа й долавя намек за страхливост, и инстинктивно настръхна.

— Не съм боязлив — отвърна остро той. — Просто съм предпазлив. Винаги са ме учили да се държа така.

Тя реагира на мига.

— Съжалявам — каза с неочаквана мекота, а очите й го накараха да почувства, че е извадил най-неоправданото заключение от думите й. — Повярвайте ми, нито Там, нито аз се опитваме да ви насилваме за нещо. Ако помислите, ще осъзнаете, че това, което Марк Торе и Там са имали предвид, е нещо, което няма как да бъде натрапено насила на някого. Това би било също тъй немислимо, както е немислимо да накараш някой човек да създаде велико произведение на изкуството. Нещо, което ще е тъй грандиозно и тъй ново като това, не може никога да бъде насила изкарано на бял свят. То може да излезе само от някой човек, който за него е готов да даде живота си.

Последните й думи отекнаха у него с особена сила. Никога досега той не бе успявал да заблуди сам себе си, че е възрастен — в какъвто и да е обичаен социален смисъл. Макар че вече беше по-висок от повечето хора и че бе вкарал в своите шестнадесет години повече знания, отколкото нормален човек би могъл да се насили да възприеме за двойно повече време, Хал никога не бе успявал да се самоубеди, че вече е пораснал. Ето защо той остро съзнаваше факта, че Аджийла вероятно е година-две по-възрастна от него, и я бе заподозрял, че поради това тя го презира или гледа отвисоко. В известен смисъл способностите на тримата му възпитатели дотолкова бяха засенчвали неговите, че това го беше карало да се чувства като дете, независимо от годините си.