Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 23

— Чудесно — отвърна и той. — Аз… благодаря ви.

— Съжалявам — каза Аджийла. — Ако можехме да ви предупредим, щяхме да го направим. Само че така, както е устроена Точката на прехода, ако предупредим хората, никога няма да узнаем… Дали ще мога да седна?

— О, разбира се! — Той отстъпи назад и те седнаха един срещу друг на две платформи. — Какво не бихте узнали? — попита той, тъй като неговото неугасимо любопитство взе връх дори над усещането му за социална непохватност.

— Никога не бихме били сигурни, че те не си въобразяват това, което казват, че чуват.

Хал поклати глава.

— В това, което чух, нямаше никакво въображение — каза той.

— Така е. — Тя го гледаше внимателно. — Не мисля, че е имало. Какво точно чухте?

Той я погледна внимателно и предпазливо.

Умът му вече бе преодолял почти напълно неувереността, която беше изпитвал в началото на разговора си с нея.

— Бих искал да зная повече за какво става дума — каза той.

— Разбира се, че бихте искали — рече топло тя. — Добре, ще ви обясня. Фактът е, че в началото на изграждането на Последната Енциклопедия случайно открили, че когато някой влезе за пръв път в Точката на прехода, може да чуе гласове. Не гласове, които му говорят… — Тя млъкна, за да го изгледа внимателно. — Просто гласове, все едно че подслушвате някого. На стари години Марк Торе бил първият, който ги чул. Единствено Там Олин при първото си идване в Енциклопедията ги чул така ясно, че припаднал — също като вас.

Хал се вторачи в нея. Цялото му обучение бе запечатало в него принципа колкото по-непозната или странна е територията, толкова по-предпазливо да върви. Това, което Аджийла му бе казала току-що, беше дотолкова изпълнено с непознати възможности, че той почувства, че е опасно да покаже каквато и да било реакция, преди да има време да проучи въпроса. Той зачака, надявайки се, че тя просто ще продължи да говори. Аджийла обаче не продължи, а на свой ред зачака.

— Там Олин? — рече Хал най-накрая.

— Да.

— Само Там Олин и аз? За всички тия години?

— За всички тия години — повтори тя. В гласа й имаше някаква нотка, която той не можеше да разтълкува, нотка, която бе почти тъжна, без за това да има някаква разбираема за него причина. Тя го наблюдаваше, както той си помисли, със странна симпатия.

— Мисля — предпазливо започна той, — че би следвало да ми разкажете за това, а после да ми дадете възможност да поразмисля.

Аджийла кимна.

— Добре — съгласи се тя. — Знаете, че Енциклопедията е замислена от Марк Торе. Той е бил роден на Земята и не бил екзотик, ала екзотиците намерили идеята му в такова съгласие с онтогенетиката и другите ни теории за еволюцията на човека и развитието на историята, че в крайна сметка ние сме финансирали това… — Тя направи жест към заобикалящата ги конструкция.

Хал кимна и зачака.

— Както казах, на стари години именно Марк Торе за пръв път чул гласовете в Точката на прехода. — Тя го погледна със сериозност, която граничеше със суровост. — Тогава той развил теорията, че онова, което чул, било само първото доказателство за първата плаха употреба на потенциала на Енциклопедията от отделен индивид. Изглеждало така, сякаш някой, който си няма и представа какво да слуша, изведнъж се е включил към целия радиошум на света. Торе заявил, че за да се извлече полезната информация от този рев, трябва да се натрупа опит.