Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 27

Пръстите на Аджийла лекичко натиснаха рамото, до което се допираха. Мрачният проблясък отмина и изчезна.

— Но ти, естествено, не разбираш — продължи не тъй остро Там. — Мислиш си, че разбираш, но нищо не разбираш. Помисли си за моя живот и за живота на Марк Торе. Помисли си за тия малко над сто години, които са били нужни за построяването на всичко това около нас. Сега си помисли за нещо още по-голямо. Помисли си за целия жизнен път на човечеството — от деня, когато то е започнало да ходи на два крака и да мечтае за нещата, които иска. Тогава може би ще започнеш да проумяваш какво означава за цялата човешка раса ти да чуеш гласовете в Точката на прехода така, както си ги чул.

В ума на Хал, докато той седеше под напора на тия думи, отекна странно ехо — и то бе любопитно успокояващо ехо. Изведнъж му се стори, че в гласа на Там Олин долавя нечия друга, любима острота на тона — резкостта на Авдий. Той се вторачи в Там. В книгите винаги пишеше, че човекът пред него е чист землянин — от пълноспектровият земен вид; ала Хал току-що бе доловил острата нотка от мисленето на дружествениците — звъна на чистата вяра, която не прави компромиси и не щади дори себе си. Откъде директорът на Последната Енциклопедия може да е възприел някои от мисловните характеристики на човека на Вярата?

— Предполагам, че не мога да го оценя в такава степен като вас — каза Хал. — Но мога да повярвам, че да се случи, е нещо по-значимо, отколкото мога да си представя.

— Да. Добре — кимна Там. — Добре. — И се наведе напред над бюрото си. — Аджийла ми каза, че според твоето искане за достъп ти просто минаваш оттук — каза той. — Ние бихме желали да останеш.

— Не мога — отговори автоматично Хал. — Налага се да продължа веднага щом мога да намеря кораб.

— Къде? — Заповедническият старчески глас и древните очи го държаха под прицел.

Хал се поколеба. Но ако не беше безопасно да каже на Там Олин, на кого би могъл да го каже?

— На Коби.

— Коби? И какво смяташ да правиш на Коби?

— Смятам да работя — рече Хал. — В мините — за кратко.

— За кратко?

— Няколко години.

Там се облегна назад и го загледа.

— Не разбираш ли, че вместо това би могъл да останеш тук? Ти си чул гласовете, и възможността да стигнеш до някое велико откритие е пред теб. Не разбираш ли това? — запита властно той. — Трябва да схванеш това елементарно нещо?

— Да.

— И все пак смяташ да отидеш да работиш в мините на Коби?

— Да — отвърна злощастно Хал.

— Ще ми кажеш ли защо?

— Не — каза Хал, усещайки отново влиянието на обучението в предпазливост. — Аз… не мога.

Последва друг продължителен период, през който Там просто го гледаше.

— Приемам — рече най-накрая Там, — че си схванал всичко, което ти казах. Ти знаеш колко е важно, че си чул гласовете. В този момент ние с Аджийла вероятно знаем — благодарение на записите в Енциклопедията — за теб повече от всеки жив човек, като се изключат тримата ти възпитатели. Предполагам, че те са се съгласили с това твое заминаване за Коби?