Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 22

Хал се облече, разучи контролните уреди в стаята си и си поръча храна. Той вече се хранеше, когато сигнализаторът иззвъня.

Натисна клавишите под екрана върху повърхността до леглото си; на него се очерта чистото и приветливо лице на младата жена от Точката на прехода.

— Хал Мейн? — рече тя. — Аз съм Аджийла, специален помощник на Там Олин.

Мина част от секундата, преди той да направи връзка с второто споменато от нея име. Там Олин беше директорът на Енциклопедията — вече повече от осемдесет години. Отначало той бил първокласен международен журналист, но зарязал това занимание тъй внезапно, както човек може да обърне гръб на света заради уединението в някой манастир. Едва ли не от момента на влизането си тук, той станал върховен управник на Енциклопедията. По време на уроците си Хал бе научил всичко за него, ала никога не бе мислил, че някой ден може би ще разговаря лично, дори с един от най-близките помощници на директора.

— За мен е чест да ви посрещна — отвърна автоматично Хал на екрана.

— Мога ли да намина? — запита Аджийла. — Има нещо, за което трябва да поговорим.

Предпазливостта положи длан върху рамото му.

— Аз съм само временно тук — рече Хал. — Веднага щом успея да си извадя пропуск, ще замина за някой от Новите светове.

— Разбира се — отвърна тя. — Но междувременно, ако не възразявате можете да поговорите с мен…

— О, не. Не, разбира се, че не. — Той разбра, че се е оплел и усети как смущението му набира сили. — Ако искате, елате веднага.

— Благодаря.

Екранът изгуби изображението си и се върна към монотонното перлено сиво без никаква дълбочина. Той набързо приключи яденето и бутна празните съдове към процепа за отпадъци. Още не бяха изчезнали и сигнализаторът пак иззвъня.

— Мога ли да вляза? — запита гласът на Аджийла откъм празния екран.

— Естествено. Влезте. — Той тръгна към вратата, ала тя се отвори, преди да бе стигнал до нея, и Аджийла пристъпи през прага.

Носеше свободна шафранена рокля, дълга до коленете и пристегната в кръста. Въпреки младостта си, тя очевидно беше екзотичка и изглежда притежаваше способността на екзотиците да кара всичко около нея да изглежда така, сякаш никога не е било другояче. Така че още в мига, в който я погледна, шафрановата рокля му се видя единственото нещо, което тя би могла някога да носи. Въздействието, което тя му оказа, бе толкова силно, че Хал само дето не се дръпна назад, за да се защити. Вярно че можеше да е още по-предпазлив с нея, обаче откритото усмихващо се лице и липсата на престореност успокоиха щекотливия му младежки страх да не направи погрешен ход, така че той изневиделица се озова лице в лице с една стряскащо красива жена — той, който до настоящия момент бе имал толкова малко нормални познанства с жени на каквато и да било възраст.

— Сега добре ли сте? — запита го тя.