Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 21

— Парниково растение? — обърна се Хал към Малачи и Авдий. — Само толкоз? Малачи, ти казваше, че съм обучен колкото един среден дорсай на моята възраст. Авдий, ти рече…

— Бог да ти помага, дете — рязко го пресече Авдий. — Това, което представляваш сега, и това, което се опитвахме да направим от теб, е чест за всички нас. Ала помежду нещата, които не познаваш, са и обичаите на световете, а точно според тези обичаи ще трябва да живееш и да се бориш. Чак след това Бог ще те заведе към твоите победи и ще ти даде покой. Ти повече не можеш да се тикаш в ъглите и да вървиш по странични пътища — и аз би следвало да се усетя за това, когато предложих Нютън като място, където да отидеш. Ще трябва да отидеш сред обикновените мъже и жени и от сега нататък да започнеш да се учиш от тях.

— Те няма да поискат да ме обучават — рече Хал. — Защо да го правят?

— Не става дума те да те обучават, а ти да се учиш — поясни Авдий.

— Да се уча! — каза Хал. — Нищо друго не съм чувал от теб — от всички вас: „Научи това! Научи онова!“. Не е ли време да направя нещо повече от това само да уча?

— Няма нищо друго, освен ученето — заяви Уолтър и в гласа на Наставника Хал долови абсолютната убеденост на тримата мъже, които стояха насреща му, че той трябва да отиде на Коби. Това не бе нещо, за което можеше да спори с тях с успех. Той се сблъскваше не с мнението на трима други хора, а с един процес на пресмятане, който съставляваше част от възпитания у него начин на мислене. Този процес бе разгледал откритите пред него възможности и бе преценил, че най-сигурното за него бъдеще през следващите няколко години се крие на Коби.

И въпреки това Хал беше съкрушен от решението. Той беше млад и тринадесетте други обитаеми светове на човечеството блестяха обещаващо като изкусителни скъпоценности. Както бе казал, да отиде в мините беше все едно да отиде в затвора и за него тези три години наистина щяха да бъдат цяла вечност.

Трета глава

Хал не разбра в кой момент изчезнаха сенките на неговите възпитатели. Просто след известно време платформите се оказаха празни, а той беше отново сам. Умът му се бе отклонил от мисълта колко са му нужни, и те се бяха оттеглили назад в земята на спомените му, подобно на пламъчетата на духнати свещи.

Чувстваше се обаче по-добре, независимо от мрачната перспектива за Коби. Целеустремеността у него бе възкръснала; а призоваването на мненията и увереността на мъртвите му възпитатели му бе дало известна сила. Освен това, макар и да не го съзнаваше, независимо дали го искаше или не, но присъщата жизненост на младостта бе повдигнала духа му. Хал имаше прекалено много чисто физическа енергия, за да не прави нищо, освен да седи и да скърби — въпреки жестокостта на емоционалната рана, която тяхната смърт му бе нанесла.