Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 176

Хал отвори очи и се насили да задиша дълбоко и откри, че издишва през здраво стиснатите си зъби. Принуди челюстните си мускули да се отпуснат, но продължи да лежи, загледан в мрака.

— Не мога — каза най-подир на глас.

— Можеш — спокойно рече призракът на Уолтър. — И това, и още много.

Беше все едно да се опитва да разтвори юмрук, който е бил стиснат толкова дълго, че е забравил всяка друга възможност, съчетано с дълбоката боязън от това, което би могло да се случи на дланта, когато се отвори — незащитена от бронята и костта. Но най-накрая възелът вътре в него се развърза. Стените на малката тясна стая, която бе заел в собствения си ум се срутиха и светът наоколо отново се разтвори.

И той заспа.

Двадесет и първа глава

На сутринта продължиха и следобед вече бяха в хълмистата и почти равна провинция, разделена на ферми, чиито поля се чернееха от скорошната пролетна оран. Беше все едно да влезеш в някой оазис след дълго пътуване през пустинята. Усещането за мъка и загуба, което почти напълно смълча отряда след нападението на милицията, започна да изчезва. Дори ранените се оживиха и почнаха да се повдигат на лакти в своите носилки, провесени между двойки от ненатоварените с багаж магарета. Вдъхваха по-топлия въздух на низините, оглеждайки се, понякога се разсмиваха меко, когато разговаряха с хората, които носеха денкове и вървяха до тях, сякаш току-що бяха навлезли в по-блага и по-добра земя.

Фактически, както беше учил Хал, преди години този район на Хармония бил близо до това да стане най-богато място в двата обеднели Дружествени свята. Почвата тук била черна и тлъста и фермите произвеждали огромен излишък, който отивал за изхранване на гладните гърла в близките градове наоколо. Градове с такива размери, които в противен случай не биха могли да се поддържат само от континенталните брегове на Хармония и техния достъп до хранителните източници от океаните.

Щом стигнаха същинските селскостопански земи, отрядът започна да се разпада. Ранените бяха откарани в домове на местни фермери, за да се грижат за тях, докато оздравеят. Останалите здрави членове на отряда и оцелелите животни се организираха в малки групи, които щяха, без да се крият, да отидат пеша до мястото на общата им среща — близо до целта си — завод за торове в един малък град на неколкостотин километра от планините.

Хал бе разделен от Джейсън и включен към група от десет човека, предвождани от Детето. Както и другите малки части, на които сега бе разделен отрядът, те бяха подбрани така, че да изглеждат като едно голямо семейство, като възрастта на членовете му варираше от дядовци до израснали внуци. Фермите в централната част на Северния континент на Хармония се обработваха само с магарета и човешка сила, а културната традиция на фермерите беше да създават големи семейства, в които синовете и дъщерите се женеха и довеждаха новите си съпруги и съпрузи у дома, така че не беше нещо необичайно в една ферма да живее група от двадесет до шестдесет човека.

Когато тези семейства или части от тях тръгнеха нанякъде, те имаха вида на малък керван на път, така че десетте членове на отряда с Детето като най-стар в семейството не бяха подозрителни, когато най-накрая потеглиха. Облечени със сиви, тъмносини или черни якета и панталони или поли, бели ризи, тесни вратовръзки и черни барети, всичките предоставени от подкрепящите ги местни фермери, които срещаха, десетимата не се различаваха с нищо от обикновени пътници по вътрешните пътища.