Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 175

— В такъв случай това е всичко — заяви Хал. — Аз ще се върна в моя заслон. Лека нощ.

— Лека нощ — отвърна Рух от мястото си.

— Ние сме в Божиите ръце — каза Детето, без да мръдне.

Хал се обърна и тръгна. Тази нощ нямаше общ лагерен огън и веднага щом обърна гръб на светлината, лагерът потъна в мрак. Само че лагерът винаги се правеше по един и същи начин, а и докато се движеше в тъмнината, очите му започнаха да се нагаждат към лунната светлина, която бе достатъчна, за да му показва пътя. Върна се при своя заслон и намери лампата вътре нагласена на най-мъждивото пламъче — светулка, която едва осветяваше студените, извити стени на заслона му, докато той бе вътре в него.

Джейсън спеше тежко в своя спален чувал. Хал се разсъблече мълчешком, загаси лампата и също пропълзя в своя. Легна на гръб и впери поглед в мрака и остана между съня и бодърстването. Повторно превърташе в ума си изкачването на комина и разузнаването на позициите на милицията. Пак видя как милиционерът в първото гнездо се смее, а другарят му го потупва по гърба. Натисна бутона за стрелба на игловия пистолет и видя тримата мъже да падат. Хвърли нагласените конусни пушки във вражеските укрития. Видя как пушката на Детето се извъртя към офицера от милицията и отново я бутна настрани…

Видя Рух, обърната към него в сумрака…

Стисна силно очи, насилвайки се да заспи, но този път умът и тялото му не се подчиниха. Лежеше там, а призраците на тримата му възпитатели излязоха от паметта му и застанаха край него в тъмнината.

— Това му беше за пръв път — каза Малачи. — Той имаше нужда от нея.

— Не — възрази Уолтър Наставника, — първия път беше нашата смърт. А тогава той нямаше никого.

— Когато ни убиха, не беше като днес — рече Малачи. — Този път това бе негово дело. Ако не искаме от тук нататък да затъва все повече, докато се удави, той се нуждае от помощ.

— Тя не може да му помогне — каза Авдий. — Тя самата се подчинява на Божията воля.

— Той ще оцелее — заяви Уолтър. Това беше един от редките случаи, когато екзотикът се оказваше най-твърд от тримата. — Той ще оцелее — ако се налага без никого и нищо. Тази част от неговото обучение беше поверена на мен и аз ви обещавам, че той ще преживее и това, и дори нещо по-лошо.

— Освен ако грешиш — остро възрази Авдий.

— „Освен“ не е разрешено — меко отвърна Уолтър. — Хал, ти не спиш единствено защото си избрал да не спиш. Всички неща, дори и това, са подвластни на ума. Това, което не може да се поправи, трябва да бъде оставено настрани, докато не дойде време да може да се поправи, ако изобщо дойде такъв момент. Какво съм те учил? Изборът е единственото нещо, което никога не може да ти бъде отнето — чак до момента на окончателния избор на смъртта. Така че, ако желаеш да лежиш буден и да страдаш, направи го. Само че приеми факта, че това е нещо, което ти си избрал да правиш, а не нещо, над което нямаш никакъв контрол.