Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 174

— Ако е тъй — каза той, а двамата изглеждаха като омагьосани, — тогава не го зная.

— Знаеш! — И тя отново се втренчи за малко в него. — Не — продължи тя най-накрая, — ти май наистина не знаеш, нали?

Рух отстъпи крачка назад, по-далеч от него.

— Аз не мога да принадлежа на когото и да било — заяви тя, а гласът й сякаш идваше нейде отдалеч. — Аз съм Воин на Господа.

Той не намери какво да каже.

— Не разбираш ли? — запита най-накрая тя.

Хал поклати глава.

— Аз съм една от Спасените. Като Джеймс — обясни тя. — Не знаеш ли какво означава това?

— Един от моите възпитатели навремето е бил Спасен — бавно отвърна той. — Разбирам. Това означава нещо далеч по-голямо. Означава, че със сигурност идваш от Небето.

— Това означава, че си бил Избран от Бога. Аз върша това, което трябва, а не което аз искам. — Сега лицето й почти не се виждаше в мрака, а гласът й омекна. — Прости ми, Хал.

— За какво? — попита той.

— Затова, което направих.

— Нищо не си направила. — Гласът му стана груб. — Аз бях.

— Възможно е — отвърна Рух, — но аз също. Само че… докато имам отговорността за този отряд, не мога да имам нищо друго.

— Да — съгласи се той.

Тя се пресегна и докосна ръката му. Хал усети натиска на пръстите й и си представи, че може да почувства топлината на нейната длан дори през грубата тъкан на ръкава на ризата си.

— Хайде да вървим — каза тя. — Все пак трябва да поговорим с Джеймс — ти и аз.

— Добре — отвърна Хал.

Рух се обърна и двамата тръгнаха през гората — достатъчно наблизо, но внимавайки да не се докоснат един до друг.

Намериха Детето в собствения му заслон за един човек, близо до центъра на лагера. Явно тъкмо се канеше да си ляга и на светлината на лампата, която висеше от главната шпригла на заслона, лицето му изглеждаше дълбоко набраздено и много по-старо, отколкото досега го бе виждал Хал. Щом се показаха на входа, той се надигна от спалния чувал, който разстилаше.

— Ще дойда — рече той.

Излезе от заслона си и те се дръпнаха назад, за да му направят място. Закопчаният назад капак на входа пропускаше навън достатъчно светлина, така че да виждат лицата си, макар и не в детайли.

— Джеймс — започна Рух, — говорих с Хауърд и мисля, че той разбра против какво сме се изправили.

Дете-на-Бога погледна към Хал, но не отвърна нищо. Като си припомни обещанието си да се опита да разбере по-възрастния човек, Хал се пребори с инстинктивното си желание да се наежи, което възникна веднага щом забеляза тъмните сенки, скриващи очите му, когато онзи се обърна към Хал.

— Освен това, тъй като трябва да му признаем, че ни помогна да се снабдим с доста конусни пушки в добро състояние, аз му обещах една от тях.

Дете-на-Бога кимна.

— Изложих му и изцяло нашите планове за следващите няколко седмици.

— Ти си командирът — рече Детето. Когато тя заговори за пушките, той се обърна към нея. Сега петното на лицето му се извъртя към Хал. — Хауърд, аз съм ти командир. Ще ми се подчиняваш ли от тук нататък?

— Да — каза Хал.

Той беше уморен до мозъка на костите си. Другите двама също би трябвало да са тъй уморени. Те не казаха нищо повече. Той погледна от Рух към Детето. Тримата стояха във върховете на един триъгълник на еднакво разстояние един от друг.