Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 169

— Ти остави един от ония, които са унищожили мнозина от нас, да избяга на свобода — натърти. — Той ще бъде свободен, ако не го хванем пак, за да убива още от нашите хора. — Гласът му беше равен, но очите му горяха към Хал. — … а с това, че попречи на мен, който щях да го пратя при Бог, за да го съди, ти направи свободата му възможна. За това ще трябва да се вземе по-специално решение.

Двадесета глава

След два-три мига Рух и нападателите, които се изкачваха право нагоре по планинския склон към позициите на милицията, се появиха на хребета. Виковете и пищенето на конусите намаляха и после замлъкнаха. Членовете на отряда събраха пушките и екипировката на падналите врагове и се върнаха надолу към скалите. Пленени нямаше. Очевидно нито милицията, нито отрядите взимаха пленници, освен ако не им бяха нужни за разпит. Офицерът, който избяга, когато Хал отвлече вниманието на Дете-на-Бога, не беше пленен повторно. Може би, помисли си Хал, някои от другите милиционери са успели да избягат. Отрядът нямаше нито време, нито енергия да преследва бегълци.

Четиринадесет от магаретата бяха убити от огъня на конусните пушки или така лошо ранени, че трябваше да ги ликвидират. Товарът им беше разпределен по раниците на гърбовете на членовете на отряда. Когато вече бяха готови да тръгнат отново, само Рух и Дете-на-Бога не носеха раници. Оставаха още около три часа до залез-слънце. Носейки мъртвите и ранените, те пътуваха само един час и половина, преди да направят лагер; това обаче бе достатъчно, за да ги отведе доста по-долу и встрани от планинския проход в една долина в подножието на хълмовете, която много приличаше на оная, където бяха лагерували, когато Хал и Джейсън се присъединиха към тях. Още щом разпънаха заслоните си, на червената светлина на залеза организираха погребална служба за убитите, последвана от първото хранене през деня, откакто сутринта вдигнаха лагера си.

След яденето Хал отиде да помогне на Джейсън да провери и да се погрижи за магаретата, които им бяха останали. Точно с това се занимаваше, когато се появи Рух.

— Искам да поговоря с теб — рече тя на Хал.

Изведе го от лагера нагоре покрай малкия поток, край който лагеруваха, докато не се озоваха достатъчно далеч, за да не може да ги чуе Джейсън, а следователно и който и да било друг в лагера. Когато я последва, Хал отново усети, че е овладян от онази особена бдителност, която тя предизвикваше у него и от това колко по-различна беше от всички останали, които бе познавал досега. В нея имаше нещо уникално и то отекваше дълбоко в неговото собствено вътрешно различие. „Не че двамата си приличаме“, помисли си той сега, „защото ние не си приличаме. По-скоро именно общият фактор на тяхната индивидуална уникалност ги привличаше един към друг — или поне едно мощно привличане на него към нея“.