Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 168

Офицерът се размърда. Погледна нагоре към пушката, която Хал държеше насочена към него, а после неговото лице. Собственото му лице изведнъж се преобрази с една изтощена усмивка и внезапен блясък в очите.

— Ти! — възкликна той. — Намерих те…

— Значи си бил тук! — прекъсна ги нечий рязък глас.

Дете-на-Бога излезе от дърветата вляво от тях, влезе в гнездото и спря. За пръв път Хал осъзна, че виковете и писъкът на конусните пушки са намалели. Тъмните очи на Дете-на-Бога се спряха на оръжието в ръката на Хал.

— Значи и ти също си завзел конусна пушка. Хубаво! — Погледът му се спря върху офицера от милицията и за момент, докато Хал ги гледаше, двамата впериха очи един в друг — различни по възраст с двадесет години, по кости, мускули и дрехи, ала във всички други отношения еднакви като двама братя.

— Спести си безпокойството — рече офицерът. — Знаеш не по-зле от мен, че няма да ти кажа нищо, каквото и да избереш да правиш с мен.

Дете-на-Бога издиша през ноздри. Дулото на конусната му пушка се извъртя така небрежно, за да се спре върху офицера, че за момент Хал не схвана какво предполагаше това движение.

— Не! — И Хал блъсна пушката нагоре, встрани от мишената.

Обветреното лице на Дете-на-Бога се приближи, за да го изгледа отблизо. На това лице рядко се виждаха силни чувства, ала сега Хал си помисли, че разчита в него удивено неверие.

— „Не“? — повтори като ехо Дете-на-Бога. — На мен?

— Не е нужно да го убиваме.

Дете-на-Бога продължаваше да го фиксира с поглед. После дълбоко си пое дъх.

— Ти си нов за нас — рече той почти спокойно. — Такива като този трябва да бъдат убивани, преди да убият нас. В добавка, това, което казва отстъпникът, е вярно…

— Ти си отстъпник — ти, изоставеният от Господа! — прекъсна ги остро офицерът.

Дете-на-Бога не му обърна никакво внимание. Очите му все още бяха приковани в Хал.

— Това, което казва отстъпникът, е вярно — повтори бавно той. — Безсмислено е да разпитваме такъв като него, който някога е бил един от Избраниците.

— Ти си този, който отпадна от Избраниците! Аз съм от Бога и оставам от Бога!

Дете-на-Бога пак не му обърна внимание.

— Той няма да ни каже нищо, както сам твърди. Възможно е да има жив още някой, който никога не е бил Избраник. Такъв можем да накараме да проговори.

Мушката на Дете-на-Бога пак се люшна към офицера.

— Не, казвам ти! — Този път Хал хвана дулото на пушката и Дете-на-Бога, на чието лице ясно се изписа изумление, рязко се обърна към него.

— Сега ти ще пуснеш моето оръжие — започна бавно той, — или…

Чу се съвсем слаб шум, който не трябваше да ги разтревожи, ала когато се обърнаха видяха, че капитанът от милицията бягаше на зигзаг между дърветата. С едно движение Дете-на-Бога се отпусна на коляно, извъртя конусната пушка и стреля. От един ствол отлетяха парчета бяла кора. Той бавно свали оръжието, загледан в боровете. После се извърна към Хал.