Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 167

Първата конусна пушка падна и сътресението възпламени обърнатия конус в барабана. Чу се мекото „уууп“ на взрива и нагоре лумна пламък, тъй като топлината и ударът от обърнатия обратно конус, който се беше опитал да излезе в погрешна посока, задействаха пръчката от останалите конуси в магазина. Миг по-късно последва втора експлозия — от другата конусна пушка — в гнездото на офицера.

За част от минутата прахолякът и носещите се из въздуха парчета скриха сцената в двете гнезда, а сетне лекият планински ветрец издуха всичко настрани, за да покаже, че всички фигурки в двете гнезда са паднали на земята. Шокът от експлозията или някой шрапнел от взривените пушки ги беше извадил поне временно от боя.

Целта на Хал беше да отвлече вниманието на милицията в падината от нападателите, които се задаваха по склона. След двата взрива на горния хребет се възцари момент на ужасна тишина, последван от объркани викове. Поне част от наблюдаващите в падината започнаха да тичат към центъра на милиционерските позиции. Хал бързо се спусна по склона от мястото на своята разкрита барикада. Ако го бяха видели там горе, малкият каменен щит, който си бе издигнал, щеше да му е от полза. Ала тъй като не го бяха забелязали, сега за него щеше да е по-безопасно сред дърветата и растителността на горния склон.

Милиционерите, които се забързаха назад към падината, не можеха да видят спускането му, ала го чуха. Раздадоха се викове — и неочаквано на тях като ехо откликнаха виковете на ония, които все още се намираха в падината. Нападателите от отряда, които се катереха по хребета, бяха стигнали до защитниците в барикадата от дървесни стволове.

Легнал плътно на земята зад едно дърво на долния хребет, на по-малко от десет метра от падналия вън от гнездото си офицер, — сега той се размърдваше — Хал си разменяше изстрели с онези милиционери, които бяха се върнали назад към него след експлозиите.

Конусната пушка топлеше бузата му, напечена от слънчевата светлина, проникваше през дърветата отгоре, докато той следеше за нещо, което да се движи между дърветата пред него. Движенията ставаха все по-редки. Ответните изстрели, насочени към него, оредяха и престанаха.

Хал се огледа. По склона надолу той зърна офицера, който сега се бе изправил на крака и се олюляваше несигурно, ала се придвижваше обратно към командното гнездо, където го чакаха конусните пушки, оставени от неговите хора. Явно разлетелият се метал от пушката не го беше закачил и той само бе изпаднал в безсъзнание от шока от експлозията. Мушката на пушката на Хал автоматично се премести в средата на тесния, изправен гръб на мъжа, но после отвращението надделя. Нямаше никаква нужда от повече убийства. Хал тихо се надигна на крака и наполовина побягна, наполовина се гмурна надолу по пресечения склон, за да хване офицера и да го тръшне на земята.

Онзи лежеше неподвижно под него. Хал се претърколи встрани и седна. Обърна офицера по гръб и видя, че той още е в съзнание. Хал просто му беше изкарал въздуха. За момент другият мъж се помъчи да си поеме дъх, а после постепенно дишането му се възстанови. Хал го гледаше озадачен отвисоко. Слабото лице под него му беше познато. За момент това го обърка, а сетне паметта му направи връзката. Мъжът, когото гледаше, беше онзи, който ги беше ескортирал заедно с Джейсън на срещата с Аренс. Същият онзи, който беше заплашил Джейсън, че ако продължава да приказва, ще го окачи на китките му, за да виси няколко часа.