Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 171

Гордън Диксън

— Ние сме на първо място това, което се налага да бъдем — продължи тя. — След туй вече сме онова, което сме по природа. Джеймс е това, което се е родил — и това, което сега се налага да бъде. Трябва да разбереш и двата му аспекта. Ако смяташ да си намериш място като член на този отряд, няма друг начин. Трябва да го разбереш хем като това, което е той, хем като това, което се налага да бъде — да бъде мой лейтенант. Можеш ли да направиш това, Хал?

— Хауард — поправи я той, без да се замисли.

— Аз мисля — възрази тя, — че за нас ще е по-добре да продължа да те наричам Хал.

— Добре. — Той дълбоко си пое въздух. Там, където има разбиране, чу още веднъж в ума си думите на Уолтър Наставника, няма гняв, няма тъга, няма разяждащи емоции. — Да, имаш право. Трябва да го разбера. Така че аз ще опитам.

Той й се усмихна, за да я успокои.

— Ще трябва да успееш — натърти Рух, но после се отпусна. — Във всеки случай, сега, когато това е уредено, днес ти направи много за нас. Ако не беше тази твоя атака отдясно на линията на милицията, може би нито групата на Джеймс, нито моята щеше да си пробие път. А ако се бяхме провалили, врагът трябваше само да слезе спокойно долу и да убие онези от отряда, които все още биха останали живи. Така си е, и фактът, че ти ни помогна, ни осигури един куп добри конусни пушки и амуниции. При тези обстоятелства аз смятам да ти позволя да размениш онзи иглови пистолет за една от пушките, които получихме преди малко.

Хал кимна.

— И — добави тя, — мисля, че е време да знаеш колкото и останалите от отряда за това какво смятаме да правим.

— Джейсън ми каза да те питам — обади се той. — Помислих си обаче, че ще е по-добре да изчакам, докато ти самата бъдеш готова и ми кажеш.

— Бил е прав — рече Рух. — Накратко казано, от това място, където сме сега, от тази страна на планината, няма връщане. Долу във вътрешните равнини, в нашите отряди хората са повече, отколкото ония, с които разполага милицията, за да може да ни притиска. Така че, те са решили да наблюдават ключовите точки толкова добре, колкото им позволява тяхната численост. Има една дузина пътища, които водят от тези планини към равнините. Независимо кой от тях ще хванем, шансовете да ни предизвикат да се бием, са петдесет на петдесет. Само че сега, когато минахме покрай един от техните патрули, те ще ни оставят на мира, стига да не разберат какво възнамеряваме.

— Кажи ми нещо — помоли Хал. — Зная, че тук на Новите светове липсата на тежка техника прави идването на въздушен апарат трудно и не по-малко скъпо. Но тези от милицията трябва да разполагат поне с някой наблюдателен самолет — лека машина — която би могла да ни открие или поне да помогне да ни открият от въздуха, дори и след като сме слезли в равнините.

— Наистина имат — потвърди Рух. — Само че не са много. Това са машини от дърво и плат, които не могат да издържат при много лошо време — и това е само за начало. А и завистта между дружините на милицията означава, че ако някоя част притежава самолет, тя не гори от желание да го даде назаем на друга част. Не е лесно да се набави и гориво. И последно, дори ако вдигнат един или повече самолети във въздуха, за да ни следят, равнините са обраснали с дървета, така че ние можем да пътуваме под прикритие през деветдесет процента от времето. През другите десет процента, когато няма да имаме никакво прикритие, ние ще се движим, когато е тъмно, така че да не могат да ни забележат. Но това и сам трябва да си го забелязал.