Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 166

Групата на Рух напредваше бавно, ала групата, която идваше по фланга, се движеше по-бързо. След още пет минути те щяха да се окажат на такова разстояние от милиционерите, които ги чакаха в падината, че онези можеха да ги обстрелват в упор.

Хал седна и извади планката на приклада на една от конусните пушки, за да извади инструментите от кухината в него. Конусните пушки бяха проектирани тъй, че да се самопочистват след изстрела, така че беше нужно нещо повече от това, просто да запълни с пръст дулото. Отви заключващия затвор на цилиндъра на магазина под дулото и откърти последния от наредените във формата на пръчка конуси. После прибра конуса, който бе отделил, постави обратно затвора и го завинти.

Хвана внимателно с палеца и средния си пръст конуса, като гледаше да не докосне тесния червен ръб около широкия долен край на конуса. Червеното бележеше отлятото ракетно гориво, което се запалваше от механизма на пушката и задействаше тези самодвижещи се снарядчета. Като постави нежно конуса между събраните си наблизо колене, така че с нищо да не докосне ръбът, той освободи горивната камера, отвори я и сложи конусчето в кухината — само че насочено назад към камерата, вместо напред към дулото. После внимателно монтира камерата обратно. Хал повтори същата операция и с още една от конусните пушки.

Когато затваряше отвора на втората пушка, вътрешно се усмихна с лека горчивина. Поне част от членовете на отряда щяха да негодуват много, ако узнаеха как е развалил две превъзходни бойни оръжия — и то когато толкова много не им достигаха. И щяха да имат право.

Хал се надигна, взе допълнителните си оръжия и тръгна, докато стигна по средата над скалния хребет над двете други гнезда. Милиционерите в тях продължаваха да стрелят над ръба на хребета, на който седяха, без да знаят какво е сторил той с хората, заели позиция вдясно от тях. Тук той си вдигна груба барикада от по-тежките камъни наоколо. Сетне коленичи зад барикадата и се прицели в трите облечени в черно фигури във второто гнездо.

Мекото писукане на иглите, които бяха покосили тримата от първата група не се бе разнесло надалеч, за да алармира техните другари. По-силното свистене на конусите, които Хал сега изстреля, накара хората да се озърнат и да погледнат към второто гнездо точно когато тримата в него се строполиха.

Те не погледнаха нагоре по склона над тях, тъй като нямаха някаква причина да мислят, че който да е бил онзи, дето бе стрелял толкова отблизо, е някой от нападателите от отряда, който тъкмо беше стигнал на височината на горния хребет. След секунда те може би биха се сетили да погледнат и нагоре, а не само встрани, но в този момент Хал скочи на крака и като завъртя първата от повредените пушки над главата си, я запрати тъй, че тя падна в последното пълно с хора гнездо — вдясно от онова с капитана. После той запокити втората пушка сред четиримата мъже в другото гнездо точно в мига, когато офицерът излизаше от него, за да тръгне в посоката, откъдето очевидно мислеше, че трябва да е стрелял Хал.