Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 165

Погледна наляво към онази част от горния хребет, която все още не бе изследвал и видя, че на неголямо разстояние от него тя рязко се спускаше надолу, сякаш устремена да се събере с долния хребет, но постепенно се смаляваше, докато петдесетина метра от мястото, където двата хребета щяха да се съберат, преминаваше в обикновен склон. Няколко мига се взира в тази част от склона, преди да бъде в състояние да различи сред редките дървета по склона движенията, които търсеше. Накрая обаче ги забеляза. Фронталното нападение на Рух по склона право над нея очевидно беше замислено преди всичко, за да задържи вниманието на милицията, докато тя беше изпратила друга част да заобиколи предния край на горния хребет, за да нападне оттам.

Това беше единствената възможна за нея реакция и с тази мисъл Хал се обърна рязко обратно, за да погледне към изправения милиционер с бялата нашивка на ръкава. Капитанът трябва да беше командващият милиционерите офицер и той би бил крайно неефективен, ако беше разположил засадата си така, без да помисли за левия си фланг.

Хал се обърна и започна да се придвижва нататък, над този ляв фланг. След малко стигна до място, откъдето се виждаше едно по-широко място на хребета, лека падина, защитен не само от естествено израснали дървета, но и от една груба барикада от трупи, насочена в посоката, от която щяха да дойдат фланговите нападатели на Рух. В падината имаше над двадесет въоръжени милиционери, който чакаха.

Хал приклекна на склона над цялата сцена, поставил игловата пушка на коленете си. Усещаше, че гърдите го стягат. Единствената му надежда, която беше имал относно нападението по фланга, бе разрушена от гледката на тези двадесет черни униформи. Той се върна обратно към позицията си над четиримата мъже и изправения офицер.

Хал помисли малко, а сетне се върна обратно към позицията си над първата група, която беше открил. Докато ги наблюдаваше, един от тримата под него вдигна пушката си и стреля; сетне се засмя и посочи с ръка. Един от другите го потупа по рамото.

Нещо древно и мрачно са раздвижи в Хал. Той се отпусна на колене, подпря дулото на игловата пушка на полузарития в земята валчест камък и стреля три пъти. Иглите прошептяха леко, сякаш птички изчуруликаха в планинския въздух. Лежеше, ослушвайки се в тишината, която последва този звук, но от другите позиции на милицията нямаше никаква реакция, която да подскаже, че някой там е чул. Отново стана на крака и бавно тръгна надолу по склона.

Телата на тримата, когато стигна до тях, лежаха неподвижно на слънцето. Той ги изгледа, усещайки някаква празнота в стомаха си, като от някакъв тежък удар или рана, чиято болка е все още приглушена от шока. Събра внимателно трите конусни пушки, така че металните им части да не се чукат шумно една в друга, и ги помъкна нагоре по хълма — достатъчно високо, за да може да вижда склоновете, по които се движеха двете нападателни групи от отряда.