Читать «Сънят» онлайн - страница 81

— Разбира се. — Брандън се изправи. — Ще се видим по-късно, Даяна. Искаш ли да дойдеш, Спектър? — Той окуражително се потупа по бедрото.

Спектър бавно се изправи и хвърли въпросителен поглед към Даяна.

— Хайде — каза тя на кучето. — Аз съм добре. Спектър щастливо припна след младежите, опърпаната му опашка весело помахваше.

— Погледни това глупаво куче — каза Колби зад мрежестата врата. — Държи се така, сякаш, че двамата с Брандън са приятелчета от години. Докато на мен показва само зъби и челюсти, от които капят лиги.

— Предполагам, че нещо в теб го дразни — отвърна Даяна и си наля още чай с лед. Брандън и Робин изчезнаха в гората. — Искаш ли чай?

— Благодаря. — Той отвори мрежестата врата, излезе на входната площадка и се отпусна на стола на Брандън. Взе студената чаша от ръката й и се взря след Брандън и Робин.

— Имам усещането, че бедната малка Робин се насити на Фулбрук Корнърс.

— Мога да я разбера.

— Още ли ми се сърдиш?

Даяна се замисли.

— Да.

— Ще ти мине.

— Мислиш ли?

— Разбира се. На мен ми мина — отбеляза Колби с неоспоримата си мъжка логика.

— Нима?

— Да, по дяволите, да. — Колби остави чашата си и посегна да хване ръката й. Пъргаво взе чашата от ръката й и я привлече в скута си. — Спри да се опитваш да ме предизвикваш.

— Какво? Ядът ти ти държи влага, колкото си искаш, но щом се успокоиш, искаш всички около теб да са нормални, нали?

— Така е по-добре. — Той я прегърна. Ръката му беше върху бедрото й, а устните му в косите й.

— Колби, искам да говоря с теб.

— Говори бързо. — Пръстите му пропълзяха по бедрото под дънките и се спряха на седалищните й части.

— Мисля, че не си мислил достатъчно за цялата тази ситуация.

— Коя ситуация? — Устните му бяха върху шията й. Даяна потрепери и с копнеж докосна рамото му.

— Ами, аз да съм тук в къщата.

— Щом имам желанието да понеса тази тъпа кучешка муцуна, какъв е проблемът?

— Ами, спането, от една страна. Имаш ли четвърта спалня?

— Не. Само три.

— Така си и мислих. И аз къде ще спя?

Той се отдръпна и я погледна в лицето искрено изненадан.

— Естествено, че ще спиш при мен. Къде мислеше, че ще спиш?

— Ами хлапетата? Да не мислиш, че трябва да ни видят задължително, че си лягаме заедно?

— Както ти и моят син отбелязахте, Брандън не е вече хлапе. Той вече знае, че спя с теб и няма нищо против. Още какво искаш?

— А Робин? — нетърпеливо попита Даяна.

— Ако тя е достатъчно голяма да спи с Брандън, значи е достатъчно порасла да осъзнае, че едни наистина възрастни хора като нас могат да спят заедно. А сега престани да се тревожиш за това. Решението вече е взето.

— От теб?

— Да. От мен. — Ръката му се прокрадна точно под гърдите й, а палецът му се плъзгаше към гънката между тях. — Кажи, какво взе за вечеря.

— Не си спомням сега. Само се сещам за десерта. — Тя му се усмихна, а пръстите й бродеха предизвикателно надолу по гърдите му до колана.

Той се усмихна.

— Означава ли това, че си ми простила?

— Означава, че съм готова да ти дам възможност да ми докажеш колко угризения имаш.

— Добра идея. Започвам веднага.

Даяна се засмя и хвана ръката му, която изучаваше гърдите й.