Читать «Сънят» онлайн - страница 82

— Не. Вече е време да се захващаме за вечерята. Брандън и Робин скоро ще се върнат.

Колби измънка нещо под носа си и я притисна толкова силно, че тя изохка. Игривият смях в очите му бе заменен от някакво напрежение.

— Според мен, можем спокойно да кажем, че днес преживяхме първата си сериозна разпра.

— Това повод за празнуване ли е?

— Да. Така смятам. Да се надяваме, че си научила някои неща днес.

Тя го погледна с възмущение.

— Аз да съм научила някои неща? Какво трябваше да науча?

Погледът му блестеше и същевременно беше напрегнат.

— Че няма да ти позволя да си тръгнеш от живота ми заради някакво несъгласие. Запомни това, Даяна.

Тя не каза нищо. С пръст докосна твърдите му челюсти несъзнателно нежно. Но си помисли какво ли щеше да му струва да й позволи да си тръгне от живота му.

Дали щеше да я пусне, ако се окажеше, че е бременна?

Същата вечер Колби изчака Брандън и Робин да се заиграят на табла и хванал Даяна за ръка я поведе към стълбите.

— Лека нощ и на двама ви. Ще се видим утре сутрин — рече той, щом започна да се изкачва нагоре.

Брандън вдигна поглед от таблата и се усмихна на Даяна.

— Лека нощ.

Робин също вдигна глава за един кратък момент, но нищо не каза. Тази вечер тя не говореше много. На най-горното стъпало Даяна тихо рече:

— Мисля, че това момиче не ме харесва.

— Не се тревожи. Аз трябва да се притеснявам. Побиват ме тръпки от мисълта, че може да ми стане снаха.

— Според мен Брандън определено не мисли за брак. Но за Робин не съм толкова сигурна. Тя наистина иска да се омъжи и не желае да я молят да чака.

— Само се надявам, че няма да направи някоя глупост, като например да забременее.

Даяна мълчеше до него. Твърде късно тя осъзна глупостта на последната му забележка. Разбира се, тя я приемаше лично. Ако тя самата беше бременна…

По дяволите, жените са сложни души.

Колби отвори вратата на спалнята си и я бутна навътре. Обзе го порив на собственичество и удовлетворение, докато затваряше и я наблюдаваше как стои в центъра на най-личното му пространство. Той се облегна на вратата и й се наслаждаваше, докато тя се приближи любопитно до прозореца, после до нощното шкафче, и накрая до леглото.

— Това стаята ти като дете ли е? — попита тя и докосна една миниатюрна количка корвет, която той някога усърдно беше сглобил.

Колби кимна.

— Да.

Тя изучаваше количката.

— Трудно ми е да си те представя като малко дете. Той вдигна рамене.

— Голямата ми мечта, освен да напусна Фулбрук Корнърнс, беше да притежавам ветеран.

— И намери ли си?

— Когато бях горен курс в гимназията. Втора употреба. Взех я за стотинки, защото някакъв я беше ударил. Еди ми помогна да я стегна. Когато приключихме, тя беше като мечтата на тийнейджър. Черна като нощта и по-бърза от прилеп в ада. Оставях всички коли по Ривър Роуд да дишат праха ми. Беше гордостта и радостта на живота ми.

— Какво се случи с нея?

— За известно време се забавлявах с нея прекрасно. — Той взе количката от ръката й и я разгледа замислено. После вдигна рамене и постави малкия ветеран върху един рафт. — После се ожених, появи се Брандън, а аз имах нужда от пари за храна и памперси на бебето и всичко останало.