Читать «Сънят» онлайн - страница 94
Джейн Ан Кренц
— Как така не можеш?
Тя се хвърли в обятията му, а очите й се напълниха със сълзи. — Не разбираш ли? Не бива. Изслушай ме. Колби, мислих много за това.
— Доколкото те познавам, скъпа, мислила си прекалено много. Склонна си да прекаляваш с анализите си. — Той стегна прегръдката си. — Даяна, положението не е комплицирано. Не се опитвай да го усложняваш.
Тя впи пръсти в тъканта на ризата му и зарови лице в гърдите му.
— Нямам право да те забърквам в същата ситуация, в която си бил преди двадесет години. Ти ясно се изрази, че един път е достатъчно. Няма да позволя историята да се повтори. Не е честно. Просто не е честно.
— Сладката ми, упорита амазонка — рече Колби в косите й. — Историята няма нищо общо с това. Нито честността. Говорим за теб и мен. Ние ще си имаме бебе. Това означава, че ще се оженим.
По залез-слънце последните лъчи превърнаха водата на водопада в златисто, а после в алено червено. Колби си помисли, че булото на „Окованата жена“ никога не е било по-кърваво от тази вечер. Обзе го странно чувство за правота.
За първи път, откакто се беше върнал във Фулбрук Корнърс, той имаше усещането, че най-после ще приключи недовършената работа, която го беше довела тук.
С удивление си помисли как фактът, че ще става баща, развинти въображението му. Имаше странното усещане, че държи в ръцете си миналото и настоящето, а това, което ги свързваше, беше Даяна.
info
Информация за текста
Jayne Ann Krentz
Dreams 1, 1988
Сканиране: solenka
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2010
Редакция: maskara, 2010
Издание:
Джейн Ан Кренц. Сънят
ИК „Коломбина“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16920]
Последна редакция: 2010-07-18 20:30:00