Читать «Сънят» онлайн - страница 83

— Значи продаде гордостта и радостта си?

Колби тихо се засмя, приближи се и седна до нея.

— Не бъди толкова тъжна. Беше преди много време.

— А сега шофираш джип?

— Бих искал да го спра от движение. Вкусът на човека се променя с годините. — Колби се наведе над нея, намести възглавниците зад гърба й и я прегърна.

— Например ти. Не съм сигурен, че на деветнадесет бих те оценил както подобава, с онзи ум и чувства. Но сега… — Той бавно дълбоко я целуна, остави й време да реагира.

— А сега? — прошепна тя, когато той освободи устните й.

— Сега съм доста по-стар и по-мъдър. Дали те ценя… Колби наведе глава и отново я целуна, а щом тя отвори устни, той мушна крак между бедрата й. Даяна протегна ръка към седалищните му части, насърчавайки стремежа му към собствената си мекота, и се надигна към него.

— Харесва ми как се разгорещяваш, толкова бързо, само за мен, скъпа. Подлудяваш ме.

— Аз полудявам — прошепна тя и насочи главата му към гърдите си. Тя вече разкопчаваше ризата си и сутиена си с цвят на праскова. — Караш ме да усещам болка навсякъде, знаеш ли?

После тя предложи гърдите си, които искаха и молеха за интимното му внимание. Колби почувства как стегнатото му тяло сякаш се подпали. Мисълта, че тя има нужда от него и го желае, и че ще му се отдаде, щом само той се обърне към нея, беше неописуема. Прозрението, че само при едно негово докосване, тя беше негова, възпламеняваше цялото му тяло.

Той нежно засмука между зъбите си едното й зърно и тутакси посегна да разкопчае дънките си, а после и нейните. Те се освободиха от ограничаващите движенията им дрехи и се вкопчиха един в друг.

Когато Даяна се сниши и погали втвърдената му мъжественост, той едва не загуби самообладание. Тя знаеше как да го възбуди до край и на него му харесваше.

— Ето — измънка той и затършува в нощното шкафче за малкото фолиево пакетче. — Ти го сложи.

— Аз ли?

— Да, ти. Аз просто ще лежа тук и ще се побъркам.

Тя тихичко се засмя и коленичи пред него. Колби разбра, че е грешил, когато осъзна колко много време щеше да й отнеме едно толкова просто действие. Но приятните усещания, които тя провокираше у него, докато внимателно и нежно работеше върху него, компенсираха агонията от чакането. Почти.

Щом свърши, Даяна седна и заразглежда творението си със задоволство.

— Прекрасно пасва. Не е зле, ако мога да кажа. Колби се усмихна, но не се опитваше да възвърне самообладанието си.

— Ела и довърши работата, малка вещице.

Тя подигравателно вдигна вежди.

— Мислех, че работата е свършена.

— Тъкмо започва. — Той я притегли през бедрата си, а ръцете му уютно обгърнаха нозете й. — А сега ми покажи колко прекрасно пасва.

Очите й бяха решителни и чувствени, докато нежно го приласкаваше към мекотата си. Той виждаше разпалващата се възбуда в нея и това подхранваше пламъка на собствения му огън.

Тя се поколеба безмилостно и Колби простена тихо, предупредително, а после я повали внезапно и проникна в лоното й.