Читать «Сънят» онлайн - страница 79

Тя изпусна буркана с горчица, който тъкмо се канеше да пъхне в кутията. За миг настъпи тишина.

— Мислех, че не си забелязал — най-после рече тя, без да го поглежда.

— Бях прекалено бесен и не го забелязах отначало. После отидох с колата до водопада „Окованата жена“, за да си помисля и след известно време си спомних, че нещо около масичката в коридора беше различно. Нещо, което ми навя спомен за една от моите книги.

— „Шокиращата долина“. Страница петдесет и шест.

Колби бавно кимна, без да откъсва поглед от нея.

— Кога се случи?

— Кога са преместили масичката ли? Не знам. Предполагам, че докато с Брандън сме били в града. Когато се върнах, я намерих така.

— Било е като шок, нали?

— Меко казано. Колби, някой тук не ме харесва. И теорията ти, че може да е Маргарет Фулбрук, е вероятно грешна. Тя пиеше кафе с Брандън, докато са местили масичката.

Колби присви очи.

— Може да го е направил Хари.

— Не. Хари седеше навън в кадилака през цялото време, докато Брандън и Маргарет бяха в кафето.

— Е, това значи, че целият град е заподозрян — замисли се Колби.

— Ами, който и да го е направил, ще трябва да си намери друго хоби. Довечера ще съм си в Портланд.

— Довечера ще си в къщата на леля Джес — рече Колби с равен тон.

Даяна го погледна въпросително.

— Не, благодаря. Дойде ми до гуша от Фулбрук Корнърс.

— И от мен, така ли?

— Честно казано, да се занимаваш с някакъв ужасен натрапник и с мъж, който си мисли, че съм допуснала ужасна нелоялност, не ми е по силите. Дори и на мен.

— Ти не си допуснала ужасна нелоялност — измърмори Колби. — Просто малка проява на недискретност. Ужасна нелоялност за теб би било да спиш с някой друг мъж.

— Не мога да ти опиша какво облекчение чувствам като чувам, че не съм извършила смъртен грях. Моля те, ще си тръгваш ли? Имам да опаковам багаж.

Той не помръдна.

— Даяна, имах право да ти се ядосам.

Тя вдигна рамене и извади разни други неща от шкафа.

— Може би. Въпрос на мнение. Синът ти искаше да се срещне с баба си. Той е възрастен човек и също има своите права. Когато я видях да стои на улицата и да го наблюдава, просто ги представих. Брандън беше този, който трябваше да вземе решение. Нито ти, нито аз.

Колби въздъхна дълбоко.

— Може би затова бях толкова бесен — бавно рече той. — Може би не исках да призная, че решението беше на Брандън. Казах ти, че като баща съм направил много грешки. Няма причина да си мисля, че не бих могъл да направя и още.

— Кажи това на Брандън. Сигурна съм, че той ще разбере. Той е един чувствителен и възприемчив млад мъж.

— За разлика от баща си?

— Ти си много по-циничен от него, но си имал доста по-трудно детство и юношество. И не бъди прекалено строг към себе си, Колби. Ти си този, който е поел отговорността да превърне Брандън в чудесния млад мъж, какъвто е сега. А сега, би ли ме извинил, искам да приключа с опаковането.

— Даяна, довечера ще дойдеш при мен. Там ще си в безопасност.

— В Портланд ще съм в безопасност.

Колби скочи на крака и запрати стола към стената, в следствие, на което се чу ужасен трясък.