Читать «Сънят» онлайн - страница 80

— По дяволите, твърдоглава и сдържана, жено. Мислиш си, че не можеш да разчиташ на мен достатъчно, да те защитя, така ли?

Даяна сви юмруци, за да спре треперенето на пръстите си.

— Защо ще искаш да ме защитаваш?

— Защото ми принадлежиш. Не си ли го разбрала още?

— Искаш да кажеш, че тъй като започнахме кратка лятна любовна връзка, ти се чувстваш някак отговорен към мен? — подигра му се тя. — Забрави, Колби. И сама мога да се грижа за себе си. Отдавна го правя. Освен това, любовната афера приключи. Задължението ти отпада.

Две големи крачки и той беше до нея. Пъргаво я хвана за тила. Докосването му беше изумително нежно, но ръката му беше прекалено силна и тя не успя да му се противопостави. Погледът му омекна, щом я погледна.

— Любовната афера далеч не е приключила и ти го знаеш. А що се отнася до моето задължение, можем да го обсъдим по-късно. В къщата на леля Джес. Скъпа, не ми противоречи. Знаеш, че ще се побъркам от притеснение, ако останеш тук сама. Не мога да те пусна да се върнеш в Портланд. Все още не. Между нас има толкова много неща.

— Така ли? — Тя едва изрече думите.

Бляскавият му, решителен поглед я поглъщаше.

— Да — каза Колби. — Има.

Мисълта, че толкова много неща му бяха ясни, възпря Даяна да не си отваря устата. Тя тръгна по коридора, за да си вземе багажа за пренощуване.

— Татко избухна, когато му казах, че съм се видял с баба днес — рече Брандън час по-късно. Двамата с Даяна седяха на овехтелите столове на верандата в старата къща на леля Джес. Робин беше в стаята си и се мусеше, а Колби работеше. — Но той наистина се вбесява от тъпите номера, които някой ти играе.

Даяна отпи чай с лед и погледна скептично събеседника си.

— Наистина ли е ядосан? Мислиш, че е по-ядосан от номерата, отколкото от това, че те представих на Маргарет Фулбрук?

— Определено.

— Мисля, че не си разбрал. Колби не одобрява тези номера, но той определено беше сериозно ядосан, че ти си се срещнал с баба си.

— Не. Не познаваш татко, както аз го познавам. Когато се разкрещи, той е като луд. Но след като мине бурята, се успокоява. От друга страна, щом стане мълчалив, разбирай, че имаш проблем.

— Ще се опитам да запомня тази подробност — рече Даяна с кисела усмивка.

— Ти наистина ли се стягаше за Портланд?

— Да.

— Татко сигурно не е бил на себе си.

— Вбеси се още повече — замислено отвърна Даяна.

— Радвам се, че не си тръгна. Знаеш ли, той наистина е много привързан към теб.

— Не, не знам. Невинаги мога да разбера баща ти, Брандън.

— Повечето хора не могат. Познавам го по-добре от всички останали и въпреки това, понякога и на мен ми е трудно да го разбера. Добре се чувства, когато нещо предстои, нали ме разбираш? Той се заема със ситуацията.

— Според мен, в това отношение ти доста приличаш на него — тихо каза Даяна. Канеше се да добави още нещо, но в този момент на входната площадка се появи Робин. Младата жена погледна Даяна нещастно и се обърна към Брандън.

— Скучно ми е. Тук няма какво да се прави. Искаш ли да се разходим или нещо друго, Брандън? Трябва да говоря с теб.