Читать «Сънят» онлайн - страница 78

— Закъсня, глупаво куче. Вече съм вътре.

Гласът на Колби дойде от спалнята и Даяна си спомни, че беше оставила един прозорец отворен. Тя бавно се обърна и го видя да влиза в кухнята. Спектър ръмжеше по петите му, но не предприемаше истинска атака.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита Колби, разбутвайки кутиите.

— На какво ти прилича? Приготвям се да заминавам. — Даяна се зае методично да подрежда опакованата храна в кутията, която щеше да вземе със себе си.

— Бягаш, след като причини толкова неприятности? — попита той с груб глас.

— Дадох дума, че няма да се бъркам в живота ти повече, Колби. Това означава, че трябва да напусна Фулбрук Корнърс. Ще използвам един стар западняшки израз, градът е малък за двама ни. Няма как да избегнем срещите си тук.

— Винаги ли бягаш, когато нещата не тръгнат така, както си ги планирала?

— Както казах на Брандън онази вечер, умната делова жена трябва да знае кога да приключи с проблема.

— Аз съм ти проблем, така ли?

С усилие на волята тя запази контрол над разстроените си нерви.

— Като се тегли чертата става ясно, че нашата връзка е проблем, който трябва да се ликвидира.

Той се доближи до един кухненски стол, извъртя го и седна. Скръсти ръце на облегалката и се загледа в нея замислено.

— Да не би да ти е приятно и удобно да говориш за връзката ни на бизнес жаргон? Да се ликвидира? Време е да приключим с проблема? Нека ти кажа нещо, ако трябва да се тегли чертата що се отнася до мен, трябва да е ясно, че не желая да ме приемаш като поредното несполучливо вложение.

Даяна стисна кутия корнфлейкс така силно, че хартията се намачка.

— Ти си творецът сред простосмъртните. Измисли по-добър начин как да я наречеш.

— Добре, какво ще кажеш за това? Ти си страхливка, Даяна. Мислиш, че когато нещата се влошат, твърдите дами като теб могат просто да си тръгнат от проблема.

Тя рязко вдигна глава от надигащия се в нея гняв.

— Знаеш, че това са глупости. Ти си този, който сложи край на така наречената наша връзка, а не аз. Ти влезе тук преди малко и ми каза, че се меся, манипулирам и създавам проблеми.

— Да, точно така. И това ме вбеси.

— Така ли? Ами, и мен. Защо просто не се махнеш от тук? Хайде, изчезвай. Имам си работа.

— Не можеш да избягаш от мен.

— Кой ще ме спре?

— Аз — директно отвърна Колби.

— Противоречиш си. Преди по-малко от час ми казваше да стоя настрана от живота ти.

— Никога не съм казвал това.

— Е, така прозвуча.

— Казах ти, че съм ядосан — рече Колби през зъби. — И то с основание. Но не съм те изхвърлял от живота си.

— Почти.

— А ти реши, че съм като всички останали мъже, които си познавала, нали? — тихо отвърна той веднага. — Но грешиш. Признавам, че разбирам защо имаш такова впечатление за мен.

— Така ли?

— Имаше нужда от мен. Сигурно си била уплашена до смърт, а аз ти се нахвърлих и треснах вратата. Само шум и ярост, които не вършат работа, когато те притисне ситуацията. Такива ли са били всички мъже в живота ти, Даяна?

— Аз не съм се страхувала от теб — отвърна тя с достойнство. — Никога не съм се страхувала от никой мъж.

— Така ли? Ти се страхуваш от този, който е изместил масичката в коридора.