Читать «Сънят» онлайн - страница 77

Разбира се, Брандън изпитваше любопитство към баба си, но момчето не би устроило срещата въпреки директните инструкции на Колби. Само Даяна го е направила.

— По дяволите.

Изобщо не биваше да се връща тук това лято. Всичко щеше да е наред, ако не беше си наумил да види отново Фулбрук Корнърс. Сигурно не е бил с всичкия си.

Ако не беше се върнал, никога нямаше да срещне Даяна.

Колби излезе от джипа и се отправи към ръба на водата. Веднага го обгърна росата на водопада и навлажни косата и ризата му. Той стоеше и наблюдаваше скритата пещера. Тя беше толкова топла и любяща, и сладка онази нощ. Беше всичко, което той някога е искал от една жена. Беше му се отдала по начин, по който той инстинктивно усети, че не беше го правила с никой друг мъж. Не беше запазила за себе си нищичко. Беше напълно негова.

А на следващата сутрин се държа така, сякаш нищо не беше се случило, въпреки че имаше реална възможност да е забременяла.

Днес тя му връчи лична парична гаранция, че няма да се меси в живота му повече. Щеше да си отиде от него, както възнамеряваше да напусне и работата си. Може би отново се приемаше за жертва на мъжки шовинизъм.

Колби се обърна към джипа и седна зад волана. Не му се нравеше мисълта, че тя го сравнява с другите мъже в живота си, на които не е можела да разчита, с мъжете, с които е работила, с онова копеле, когато е била на двадесет и пет.

Но, господи, той имаше право да се гневи. Тя сгафи, а не той. Тя не трябваше да се държи толкова студено и остро, когато той й се разкрещя. Не трябваше да се отдръпва от него в себе си.

По обратния път към къщата на леля Джес той започна да се успокоява и да мисли разумно.

Първата разумна мисъл, която му хрумна, беше, че не можеше да позволи на Даяна да си тръгне просто така.

А следващата разумна мисъл беше, че нещо с масичката в коридора не беше наред.

Десета глава

Даяна беше приключила с чистенето на кухнята и внасяше храната в хладилника, когато Спектър излая предупредително. След миг тя чу двигателя на джипа и болезнено затвори очи. Колби се връщаше да й крещи отново. Даяна си помисли, че няма да може да го понесе.

Тя се изправи и бързо отиде до входната врата. Успя да заключи точно, когато той с един скок се озова на входната площадка. Сигурно е чул тихото прещракване.

— Даяна, пусни ме — Колби решително заудря по вратата.

Спектър силно излая в отговор, но Даяна не си направи труда да отговори. Тя се върна в кухнята, заключи задната врата и поднови прибирането на храната.

Блъскането по вратата не спря.

— По дяволите, Даяна, пусни ме. Трябва да говоря с теб.

Даяна остави Спектър да отговори вместо нея. А кучето се справи толкова ентусиазирано. В продължение на няколко минути се чуваше само шумен лай и удари от юмруци по вратата. Първо престана чукането. Спектър победоносно излая и се оттегли в кухнята.

— Добро куче — измърмори Даяна. — Мога да разчитам на теб, нали?

Но не се чуваше двигателят на джипа да работи и Спектър заръмжа отново. Той изпъна тяло и в следващия миг с лай се втурна навън от кухнята към спалнята.