Читать «Сънят» онлайн - страница 76

— Колко струва честната ти дума?

Даяна отвори очи и го погледна право в потъмнялото му от гняв лице.

— Повярвай ми, в този случай, можеш напълно да се довериш на честната ми дума. Ако желаеш, ще ти дам и парична гаранция, че няма да срещам нито теб, нито сина ти. Сега тръгвай!

Спектър подкрепи тихата заповед със страховито ръмжене. Той неотменно стоеше до нозете на Даяна.

— Да, тръгвам си. — Колби се запъти към вратата. — Достатъчно ми навреди. Няма смисъл да оставам, за да видя и останалите номера, които кроиш.

На излизане той тресна мрежестата врата по-силно, отколкото когато влизаше.

— Той дори не забеляза масичката в коридора — рече Даяна на кучето.

После отново потъна на дивана и даде воля на сълзите си.

Това, което най-много го подразни, беше фактът, че тя се затвори в себе си. Отнесе се с него сякаш той беше някаква необуздана и опасна природна сила. Беше заключила вратата, беше издигнала стена, която да я предпази, беше го оставила да се отдаде на яростта си.

Отнесе се с него така, както се беше отнасяла към всички останали мъже в живота си. Скри се зад хладната, сдържана и непроницаема фасада, оставяйки го да стигне до крайност.

Той осъзна, че му се искаше тя да беше реагирала по някакъв начин. Да беше се развикала или разплакала, или да беше го ударила с малките си юмручета. Предпочиташе всичко друго, но не и това хладно отстъпление.

Беше ядосан и тя беше виновна. Колби търсеше схватка, а тя отказа да се включи. Това го вбеси точно толкова, колкото и истинската причина за гнева му.

Колби взе и последния остър завой по Ривър Роуд с джипа си, намали скоростта и навлезе в равнината част за паркиране пред водопада „Окованата жена“. Изключи двигателя рязко и остана с ръце върху кормилото и поглед вперен в пенещата се вода, която се стичаше надолу по скалите.

Тя нямаше право да представя Брандън на старата вещица.

Според Брандън очевидно самата Маргарет Фулбрук беше устроила срещата, но Колби знаеше, че е можело да бъде предотвратена. Просто Даяна и Брандън е трябвало да направят завой на сто и осемдесет градуса, да се върнат в джипа и да потеглят. Но не, Даяна спокойно ги представила и изпратила Брандън на кафе с баба си.

Синът му пил кафе за старата вещица. Колби все още не можеше да го повярва. А Даяна през това време спокойно си пазарувала, докато Брандън и Маргарет Фулбрук били сами. Беше прекалено. Пряко всякакви граници.

Ами ако Хари беше ударил Брандън? Вярно, че Колби беше обучил Брандън да се защитава, но момчето никога не беше попадало в истински уличен бой.

Хари беше муден, но злонамерен и силен. Само едно попадение и Брандън щеше да бъде повален. Ами ако Даяна се окажеше в средата на такава схватка? Не съвсем невероятна ситуация, тъй като тя може би щеше да се опита да ги спре. И щеше сериозно да пострада.

Колби стисна юмрука на дясната си ръка. После отпусна пръстите си един по един. Нямаше никакво извинение за поведението на Даяна. Много добре знаеше, че той не желае Брандън да се среща с Маргарет Фулбрук.