Читать «Сънят» онлайн - страница 75

— Не, Колби. Нищо не съм планирала. То просто се случи.

— Да бе. Нямаше да се случи, ако аз бях там, можеш да се обзаложиш. Господи, ти си ги представила един на друг. Брандън ми разказа всичко както е било. Ти си представила сина ми на тази жена — дявол, която почти двадесет години не се интересува от него. А аз ти се доверих, по дяволите. Мислех, че си на моя страна. Изобщо не ми хрумна, че можеш да ми устроиш това зад гърба.

Даяна положи усилие да задържи безизразното изражение на лицето си. Ръцете му я стискаха като в менгеме. Тя го погледна в лицето и разбра, че е безнадеждно.

— Съжалявам, Колби.

— Разбира се, че съжаляваш — язвително я сряза той — Ще ти кажа кои съжалява. Аз съм този, който съжалява. За това, че ти се доверих. За това, че повярвах, че си различна от другите жени. Бях глупак, но именно синът ми заплати цената на проклетото ми идиотско доверие. — Той ядосано я пусна и закрачи към прозореца. — Не знам какво ме накара да си мисля, че мога да ти вярвам, само защото си добра в леглото.

Даяна обви ръце около себе си, отдръпвайки се от яростта на Колби и обидата, която й нанасяше. Спектър се притисна към нея и тихо изскимтя. В разразилата се буря масивното му тяло й носеше утеха. Тя усещаше напрежението в него. Тогава й хрумна, че Спектър беше единственото същество от мъжки пол, на когото можеше да разчита.

— Той й купил кафе. Можеш ли да повярваш? — Колби удари с длан перваза на прозореца. — Купил на Маргарет Фулбрук кафе и седнал да разговаря с нея, докато ти спокойно си пазарувала.

— Колби.

— Разбирам, че насъскала това глупаво говедо Хари срещу двама ви. Кажи ми, какво щеше да правиш, ако това влечуго беше ударил сина ми? Как щеше да се чувстваш тогава?

— Брандън се справи с него много добре. Нямаше бой.

— Благодарение на теб. Сигурно си мислиш, че си действала дяволски умно. — С характерния си жест Колби прекара ръка през косата си.

— Достатъчно, Колби.

Изглежда ниският й, студен и напълно формален тон проникна в съзнанието му. Бързо обърна глава и я погледна гневно.

— Какво не искаш да чуеш? — доста тихо попита той. — Че си така свикнала да играеш на бизнес дама, че не можеш да устоиш на всяка възможност да нареждаш нечий друг живот? Мислиш си, че си по-умна от всеки друг? Че притежаваш повече аргументи от другите, за да вземаш решения, които могат да променят живота на хората с години напред?

— Колби, казах, достатъчно. Разбирам. Мисля, че е време да си тръгваш. — С изключително усилие на волята тя се въздържаше да не загуби самообладание. Искаше й се да плаче, да закрещи, че не й помага точно, когато има най-голяма нужда от него. Но ако не друго в света на бизнеса, беше се научила да владее емоциите си пред мъжете.

— Имам още много неща да ти казвам, жено.

Тя затвори очи, свивайки се в себе си, отдръпвайки се от другите, както винаги до сега.

— Може би, но аз не желая да слушам. А сега, ако обичаш, върви си. Каза ми мнението си за мен. Кълна се, че няма повече да имам нищо общо нито с теб, нито с Брандън. Имаш честната ми дума.