Читать «Сънят» онлайн - страница 74

„Новото място на масата беше нещо съвсем дребно, просто една незначителна промяна в битието му. Обикновено разместване на мебелите, което всеки би могъл да направи, за да разбере дали може да се използва мястото по-добре, или би било по-приятна гледка за окото.

Въздействието беше разрушително. От доста дълго време в личното пространство на Донъли се беше вселил един малък демон, който внасяше елемент на ужасяващ хаос.

Защото Донъли знаеше, че масата не може да е преместена от човешка ръка. Нямаше как в къщата да проникне човек, без да бъде забелязан. Охранителната система, която беше инсталирал, беше проверена.

Но той отказваше да вярва в демони, били те второстепенни или не.

Може би бе дошло време да си зададе въпроса дали не полудява. Интересно му беше да разбере каква присъда го очаква.“

Даяна не можеше да чете по-нататък. Затвори книгата и бавно влезе във всекидневната. Спектър изгуби интерес към масата. Той последва стопанката си и легна до нозете й, когато тя потъна в дивана.

След половин час тя все още стоеше там сгушена, когато чу рева на джипа на автомобилната алея. Спектър вдигна глава и яростно залая.

Обзе я облекчение, когато осъзна, че сигурно беше Колби. Мисълта, че в този момент тя имаше огромна нужда от него, я шокира. Имаше нужда да потърси утеха и кураж, да почерпи от силата му, да получи закрилата му. За първи път в живота си тя съзнателно търсеше мъжа поради тази причина. Но, преди това тя не беше познавала мъж като Колби.

После чу как мрежата на вратата се тресна от ярост и облекчението й премина в страх. Последното нещо, от което се нуждаеше сега, беше гневът на Колби.

Усетил истинска ярост, Спектър промени познатото си ръмжене на протест в нещо по-сериозно. Но Колби не обърна внимание на кучето. Прекоси коридора на три огромни крачки и изгарящите му от гняв очи се насочиха право към Даяна. Лицето му беше като маска, зад която бушуваше свирепа ярост.

За миг Даяна се почувства така, сякаш потъна в древното минало и се изправи лице в лице с един непреклонен мъж. Гневът на война беше стигнал връхна точка. Той нямаше да търпи предизвикателствата й. Нямаше да се усмири, докато не я надвие.

— Не можа да устоиш, нали? — Колби се спря току пред нея и я накара да стане. — Просто не можа да се сдържиш. Казах ти да стоиш настрана. Той е мой син, по дяволите. Мой син. Ти знаеше, че не желая да се среща с онази стара вещица. По дяволите, Даяна. Нямаш никакво прави да се месиш. Никакво право. За коя се мислиш?

Това преля чашата. Не й стигаше шокът преди малко, а сега и яростта на Колби. Все така се случваше. Когато корабът потъва, можеш да разчиташ само на себе си. Жената не можеше да си позволи да разчита на мъжа.

Само една глупачка би повярвала, че мъжът ще е до нея, когато тя има нужда от него.

— Пусни ме, Колби. — Гласът й беше нисък и сдържан.

Спектър се приближи и показа зъбите си.

— Ти умишлено си уредила тази среща, нали? Мина зад гърба ми и сглоби плана си.