Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 51

Той тръгна към вратата и точно щеше да излезе от стаята, когато Фарър го спря, като извика властно:

— Не! Чакай малко, Ейнджъл!

Когато камериерът се обърна към него, Фарър извика силно:

— Инспектор Томас!

Настъпи напрегната тишина. Сетне, след минута-две, инспекторът се показа на вратата, а сержантът след него.

— Да, майор Фарър? — попита тихо инспекторът.

Джулиън Фарър отиде до креслото, а лицето му придоби приветливо и добронамерено изражение.

— Преди да се заемете с обичайните си дела инспекторе — отбеляза той, — има нещо, което трябва да ви кажа. Предполагам наистина, че трябваше още тази сутрин да го споделя с вас, но всички бяхме толкова разстроени. Мисис Уоруик току-що ме информира, че имало някакви отпечатъци, които ви създавали главоболия, понеже не сте могли да ги идентифицирате. Мисля, че ставало дума за тези ей тук на масата. — Той помълча и после добави непринудено: — По всяка вероятност, инспекторе, тези отпечатъци са мои.

Настъпи тишина. Инспекторът бавно се приближи до Фарър и тихо го попита с известен упрек в гласа:

— Вие сте били снощи тук, така ли, майор Фарър?

— Да — отговори Фарър. — Наминах, както често правех след вечеря, за да си побъбря с Ричард.

— И го намерихте… — подкани го инспекторът.

— И го намерих много унил и тъжен, затова не останах дълго.

— Горе-долу по кое време беше това, майор Фарър?

Фарър се замисли за миг и сетне отговори:

— Наистина не мога да си спомня. Може би към десет или десет и половина. Там някъде.

Инспекторът го погледна твърдо.

— Може ли да бъдете малко по-точен? — подкани го той.

— Боя се, че не. Съжалявам — последва незабавният отговор на Фарър.

След настъпилата неловка тишина инспекторът попита уж нехайно:

— Надявам се, не сте се карали за нещо, нито сте си разменяли лоши думи?

— Не, разбира се, че не — тросна се възмутено Фарър. После погледна часовника си. — Закъснявам — забеляза той. — Трябва да председателствам едно събрание в кметството и не бива да карам хората да ме чакат. — Фарър се обърна и тръгна към френския прозорец. — Затова, ако не възразявате… — Той се спря на терасата.

— Не бива да караме хората в кметството да чакат — съгласи се инспекторът и го последва. — Но съм сигурен, вие разбирате, майор Фарър, че бих искал пълен отчет за действията ви снощи. Може би ще можем да поговорим за това утре сутринта. — Той млъкна и после продължи: — Съзнавате, разбира се, че не мога да ви задължа и оставям това на добрата ви воля, а така също сте в правото си на разговора ни да присъства адвокатът ви, ако желаете.

Мисис Уоруик беше влязла отново в стаята. Тя стоеше на прага, държейки вратата отворена и успя да чуе последните думи на инспектора. Джулиън Фарър пое дълбоко дъх, осъзнавайки важността на онова, което беше казал инспекторът.

— Отлично… ви разбирам — каза той. — Да се условим ли за десет сутринта? Ще присъства и моят адвокат.

Фарър излезе на терасата и си тръгна, а инспекторът се обърна към Лора Уоруик:

— Видяхте ли се с майор Фарър, когато е дошъл снощи тук? — попита той.

— Аз… аз… — започна несигурно тя, но беше прекъсната от Старкуедър, който изведнъж скочи на крака и отиде при тях, заставайки помежду им.