Читать «Неочакваният гост» онлайн
Агата Кристи
Annotation
През една мъглива нощ в Южен Уелс непознат мъж претърпява злополука с колата си. Търсейки помощ, той се отправя към близката къща, но там открива трупа на мъж в инвалидна количка и жена с револвер в ръка. Тя е съпруга на убития и му признава вината си, а неочакваният гост предлага своята помощ, за да я защити.
Възможно ли е Лора Уоруик всъщност да не е извършила убийството? Ако е така, кого прикрива тя? Доведеният брат на жертвата или възрастната му майка? Своя любовник или бащата на детето, загинало по вина на нейния съпруг? Домът е пълен със заподозрени…
Агата Кристи
Глава първа
Глава втора
Глава трета
Глава четвърта
Глава пета
Глава шеста
Глава седма
Глава осма
Глава девета
Глава десета
Глава единадесета
Глава дванадесета
Глава тринадесета
Глава четиринадесета
Глава петнадесета
Глава шестнадесета
Глава седемнадесета
Глава осемнадесета
Глава деветнадесета
Глава двадесета
Глава двадесет и първа
info
notes
1
2
Агата Кристи
Неочакваният гост
Глава първа
Беше малко преди полунощ в една мразовита ноемврийска вечер и къдели мъгла закриваха части от тъмния, ограден от двете страни с дървета, тесен селски път в Южен Уелс недалеч от Бристол Чанъл, откъдето някаква сирена за мъгла механично издаваше своя тъжен вой през определен интервал от време. Сегиз-тогиз в далечината се чуваше кучешки лай и печалният вопъл на нощна птица. Немногото къщи по протежение на шосето, което беше малко по-добро от черен път, отстояха на около половин километър една от друга. На един от най-тъмните си участъци пътят правеше завой, минавайки покрай красива триетажна къща с голяма градина отпред и точно на това място колата заседна, като предните й колела хлътнаха в канавката отстрани на пътя. След два или три опита да се измъкне с форсиране от нея, шофьорът изглежда реши, че няма полза да упорства и двигателят замлъкна.
Минаха минута-две, преди да излезе от колата, като затръшна вратата след себе си. Беше набит мъж с русолява коса на около тридесет и пет години, облечен като за излизане в дебело сако от туид, тъмен балтон и с шапка на главата. Използвайки фенерче, за да намира пътя си, той внимателно пое към къщата през ливадата, спирайки се на средата й, за да разгледа елегантната фасада на сградата от осемнадесети век. Къщата изглеждаше потънала в съвършена тъмнина, когато той наближи френски прозорец на тази й част, която беше с лице към него. След като се обърна да огледа ливадата, която беше прекосил, и пътя от другата й страна, той отиде право до френския прозорец, прокара ръка по стъклото и надникна вътре. Тъй като не можеше да долови никакво движение във вътрешността, почука на прозореца. Отговор не последва и след кратка пауза той почука отново, доста по-силно. Когато разбра, че от това няма полза, опита дръжката. Вратата незабавно се отвори и той неуверено влезе в една стая, потънала в мрак.
Вътре се спря отново, опитвайки се сякаш да долови някакъв звук или движение. После извика:
— Хей! Има ли някой тук?
Осветявайки с фенерчето си стаята, която се оказа приятно обзаведен кабинет, чиито стени бяха опасани с лавици книги, той видя в средата й привлекателен мъж на средна възраст в инвалидна количка. Мъжът беше с лице към стъклените врати, а връз коленете му имаше одеяло. Той, изглежда, се беше унесъл в сън, както си е седял.
