Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 52

— Струва ми се, че на мисис Уоруик в момента изобщо не й е до въпроси — каза той.

Глава шестнадесета

Старкуедър и инспектор Томас се гледаха мълчаливо известно време. После инспекторът проговори:

— Какво казахте, мистър Старкуедър? — попита той тихо.

— Казах — повтори Старкуедър, — че според мен на мисис Уоруик в момента не и е до въпроси.

— Нима? — изръмжа инспекторът. — А, ако мога да запитам, какво ви влиза това на вас в работата?

Възрастната мисис Уоруик се намеси в спора.

— Мистър Старкуедър е напълно прав — заяви тя.

Инспекторът се обърна въпросително към Лора. След като помълча малко, тя прошепна:

— Не, точно сега не бих желала да отговарям на въпросите ви.

Старкуедър се ухили самодоволно на инспектора, който ядно се обърна и бързо излезе от стаята, следван от сержанта. Ейнджъл тръгна след тях и затвори вратата след себе си. Веднага лед това Лора избухна:

— Но аз трябваше да говоря. Трябваше да… да им кажа…

— Мистър Старкуедър е напълно прав Лора — енергично се намеси мисис Уоруик. — Колкото по-малко им кажеш сега, толкова по-добре. — Тя закрачи из стаята, опирайки се тежко на бастуна си и после продължи: Трябва незабавно да се свържем с мистър Адамс. — Обръщайки се към Старкуедър, тя поясни: — Мистър Адамс е нашият адвокат. — После погледна бързо мис Бенет. — Позвъни му веднага, Бени!

Мис Бенет кимна и тръгна към телефона, но мисис Уоруик я спря.

— Не, използвай апарата на горния етаж — нареди тя и добави: — Лора, върви с нея.

Лора стана и се поколеба, поглеждайки объркано свекърва си, която додаде само:

— Искам да говоря с мистър Старкуедър.

— Но… — започна Лора, ала мисис Уоруик незабавно я прекъсна:

— Не се тревожи, скъпа — успокои я старата дама. — Само прави каквото ти казвам.

Лора се поколеба за момент и после излезе в преддверието, последвана от мис Бенет, която затвори вратата. Мисис Уоруик незабавно се обърна към Старкуедър:

— Не зная с колко време разполагаме — рече тя бързо, поглеждайки към вратата. — Искам да ми помогнете!

Старкуедър изглеждаше изненадан.

— По какъв начин? — попита той.

След като позабави отговора си, мисис Уоруик продължи:

— Вие сте интелигентен мъж… а също сте и непознат. Появихте се в нашия живот изневиделица. Нищо не знаем за вас. Вие нямате нищо общо с нас.

Старкуедър кимна.

— Неочакваният гост, нали? — промърмори той, сядайки върху една от страничните облегалки на канапето. — Това вече ми го казаха — отбеляза той.

— Тъй като сте непознат — продължи мисис Уоруик, — има едно нещо, което ще ви помоля да направите за мен.

Тя отиде до френския прозорец и излезе на терасата, като се огледа и в двете посоки.

След кратка пауза Старкуедър рече:

— Да, мисис Уоруик?

Мисис Уоруик се върна в стаята и започна припряно да говори:

— До снощи — каза тя — имаше някакво разумно обяснение за тази трагедия. Един човек, чийто син е починал — убит при автомобилна злополука, е дошъл да си отмъсти. Зная, че звучи мелодраматично, но в края на краищата знаем от вестниците, че се случват такива неща.